Дали страхът от ближния ръководи твоя живот?
1 Много хора, ако бъдат запитани ‘Дали страхът от ближния ръководи вашия живот?’, вероятно биха отговорили ‘Не’. И в някои отношения те биха били прави. Твоят ближен не ти казва какво да ядеш, какво да облечеш, каква марка кола да караш или, обикновено, в какво да вярваш.
2 Но какво може да се каже относно твоите действия във връзка с това, в което вярваш — живеенето според твоята религия? Тук вече е налице истинско изпитание. И това е така особено в райони, където обществото или съседите са предимно от една религия. Ако си стеснителен или се страхуваш от това какво може да си помислят или да кажат твоите ближни, това може да породи неприятна ситуация за теб.
3 Често за обществото е без значение, ако човек си смени религията, стига само тази религия да е „приета“ от псевдохристиянството, или от местната област. Но ако това е религията на Свидетелите на Йехова, тогава може да бъде предизвикано противопоставяне, дори ярост.
4 Когато човек придобива истинско познание за библейските стандарти и изисквания за живот, хората виждат забележителни промени в начина му на живот. Но дали тези промени дават основателна причина на другите да се противопоставят? Не, защото в действителност истината кара мъжете да станат по–добри съпрузи, по–честни бизнесмени, по–благонадеждни служители. Жените стават по–добри съпруги и майки, по–добри съседки, по–щастливи в живота си. Това е така, защото те ‘първо търсят Неговото [на Бога] царство и Неговата правда’ и променят своята личност в съгласие с високите принципи на Библията. — Мат. 6:33; Рим. 12:2.
5 Има хиляди примери, при които личности са поправяли своя живот и са се отказвали от лоши практики, като сексуална неморалност, злоупотреба с наркотици, кражба и други подобни неща, посредством изучаването на Библията и общуването със Свидетелите на Йехова. И въпреки това на тези личности се противопоставят приятели и дори собствените им семейства. Защо? Защо тези приятели не се радват, че даденият човек е направил нещо от себе си в очите на Бога и на хората?
6 Защо някои се противопоставят: В много случаи противопоставянето се дължи на неосведоменост от страна на онези, които се противопоставят. Те самите не изучават Библията и затова не разбират защо човек е подтикнат да промени начина си на живот. Те може да гледат на него като на личност, която изоставя бившите си приятели. От друга страна някои се противопоставят поради погрешна информация, лъжи, които се казват за Свидетелите на Йехова — че са фанатици, че единственото, за което могат да говорят, е Библията, че подриват устоите на държавата, че мразят другите хора, че не вярват в Христос, и така нататък. Тези погрешно информирани хора могат да бъдат искрени в противопоставянето си. Християнската твърда и непоколебима линия на поведение може да им помогне да видят истината.
7 Апостол Петър посочил друга причина за противопоставянето на бивши приятели, когато казал на онези, които приели християнството: „Относно това те се и чудят, и ви хулят загдето не тичате с тях в същата крайност на разврата; но те ще отговорят пред Онзи, Който скоро ще съди живите и мъртвите.“ (1 Пет. 4:4, 5) Истината осъжда грешната линия на поведение и действията на много хора, а те не харесват това. Но страхът от тази злостна реакция със сигурност не е основателна причина за християнина да се върне към някогашното си деградирало ниво.
8 Помни също, че като приемаш на себе си името на Йехова и като говориш на другите за Царството под управлението на Исус Христос, ти подкрепяш едно правителство, което е различно за тази земя — едно небесно правителство, което ще унищожи настоящата зла система на нещата. (Деян. 17:31; Дан. 2:44) Като правиш това, ти неминуемо предизвикваш враждебността на този свят. Исус казал на своите ученици: „Ще бъдете намразени от всичките народи поради Моето име“ — не само поради името „християнин“, но поради името на Христос като „Цар на царете“, чието Царство ще управлява над земята в праведност. — Мат. 24:9; Откр. 19:16.
9 Неща, които трябва да помним: Може би сега изучаваш Библията със Свидетелите на Йехова, или може би си новопокръстен. Дали страхът от това, което обществото мисли, те кара да се питаш дали можеш да продължиш да служиш на Бога? Не губи увереност. Бог точно толкова се интересува от теб, колкото и ти от него, да, дори много повече. Той иска ти да живееш, а не да умреш. Той те обича и високо цени твоя живот. (Лука 12:4–7; 21:16–19) „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“ — казал той. (Евр. 13:5) Следователно той ще ти помогне, ако вярно и предано уповаваш на него. Той е помогнал и на други хора, които са стояли твърдо. — 2 Пет. 2:7–9.
10 Също така помисли: Дали моите ближни притежават пътя към вечния живот? Какво могат да ми дадат те, което да бъде сигурно и трайно? Каква надежда имах, когато общувах с тях и следвах техния начин на живот? Дали научих от тях за Бога и мерките, осигурени от него? Като знам къде може да се намери истината, не трябва ли да се държа здраво за нея? — Йоан 6:68.
11 Помни също, че целта на живота за християните на земята е да помагат на другите. (Флп. 2:4) Ти можеш да угодиш на тези, които ти се противопоставят, като отстъпиш и се върнеш към стария си начин на живот, но дали ще им помогнеш? Това може би ще изглежда като победа за тях, но ще бъде ли в техен интерес? Ще проявиш ли любов към тях? Исус изпитвал голямо противопоставяне в собственото си общество и дори понасял остри забележки от собствените си невярващи природени плътски братя. Но той знаел, че единственият начин, по който можел да им помогне, е да остане верен на пътя, който Бог му бил наредил да следва. — Мар. 6:1–6; Йоан 7:3–5.
12 Какво би станало, ако Исус се беше отказал и беше тръгнал по общоприетия път? Целият свят щеше да изгуби всякаква възможност за живот. Но от любов към своите ближни, да, дори към неприятелите си, Исус Христос продължил да държи на истината. Неговата вярност имала за резултат голяма благословия за цялото човечество.
13 Помисли също какво би станало със Свидетелите на Йехова в Германия, ако те се бяха отказали от своята неутрална позиция спрямо политическата и военната програма на Хитлер. Щяха да бъдат погълнати от този режим и хиляди германци, които сега служат на Бога, нямаше да имат възможност да чуят за истината.
14 Освен това хората уважават смелостта, но презират онзи, който се отдръпва страхливо. Малцината Свидетели на Йехова, които се отрекли от вярата си, когато били в концентрационните лагери в Германия през Втората световна война, били осмивани от нацистките офицери пред целия лагер, ругани и наричани лицемери и страхливци. На някои от тях задавали въпроса: „Сега, като се отрече от своя Бог, на кой бог ще служиш?“ Някои от онези, които направили компромис, били изпратени на фронта, където били убити. Други, губейки божията закрила поради отстъплението си, били временно пощадени, но били убити при навлизането на руснаците.
15 Ако обичаш близките си, ти не бива да изоставяш службата на Бога и общуването с неговия народ. Ти имаш истината. Може би твоето семейство и твоите ближни я нямат. Ти носиш отговорност за тях, което личи от думите на апостол Павел в писмото му към Тимотей: „Внимавай на себе си и на поучението си, постоянствувай в това; защото, като правиш това, ще спасиш и себе си и слушателите си.“ — 1 Тим. 4:16.
16 Освен това, дали обичаш Йехова и неговия Син, Исус Христос? Признателен ли си за това, което са направили за теб? Ако е така, ще останеш на тяхна страна. Точно както един любещ баща би казал на своя син относно позоренето на семейното име, така Йехова ти казва: „Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, за да имам що да отговарям на онзи който ме укорява.“ (Пр. 27:11) Всеки, който остава верен, носи чест на Бога и получава неговото благоразположение. Онзи, който отстъпва страхливо, носи голям позор на Йехова. Писанието казва: „‘А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра; но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми’. Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.“ — Евр. 10:38, 39; Лука 9:62.
17 Какво можеш да направиш, за да преодолееш страха: Какво можеш да направиш, ако те възпира страх от ближния? Природеният брат на Исус, Яков, който живеел в Йерусалим, където обществото много рязко се противопоставяло на учението на Христос и апостолите, писал: „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък. Но ако някому от вас недостига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.“ — Як. 1:2–5.
18 Тук Яков посочва, че ти самият може да нямаш мъдростта, за да се изправиш успешно пред изпитанието. Може да изглежда, че няма изход. Но, ако поискаш, Бог ще се радва да ти даде необходимата мъдрост, а също така и сила. (Флп. 4:13) И Бог не те упреква за това, че си слаб или че молиш за помощ, а дава щедро, от все сърце. Не трябва да си мислиш, че личният ти проблем е толкова малък, че той те смята за глупав, като му го казваш.
19 Един от най–резултатните начини да преодолееш страха е да общуваш с онези, които са силни, уверени. „По–добре са двама отколкото един, . . . защото, ако паднат, единият ще дигне другаря си.“ (Екл. 4:9, 10) Не пренебрегвай редовното, постоянно общуване със Свидетелите на Йехова. Дори апостол Павел се нуждаел от силата, която можел да получи от събратята християни. — Кол. 4:11; сравни Римляни 1:11, 12.
20 Ако правиш тези неща, можеш да бъдеш сигурен, че ще получиш помощ. Можеш да бъдеш уверен, че ще издържиш. Бог ще те подкрепи. Той няма да те остави „в беда“. (2 Кор. 4:8, 9, NW) Подигравките на другите не могат да накарат Бога да изостави своята любов и грижи. Апостол Павел казал: „Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.“ — Рим. 8:38, 39.
21 „Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.“ (1 Кор. 10:13) Изходният път не е да се откажеш от Бога, печално да се провалиш, като загубиш собствения си живот и може би живота на своето семейство и ближните си. Изходният път е път, който Бог осигурява, за да те предпази, за да не станеш жертва на страха и загубата на вяра. Това е път, чрез който можеш да получиш победата и да бъдеш щастлив. „Страхът от човека туря примка, а който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.“ Примката — страхът от човека — е това, от което трябва да се избавиш, като оставиш любовта към Бога, а не страхът от ближния да ръководи твоя живот. — Пр. 29:25.