Да поддържаме нашето единство на Царството
1 Божието Царство е действително правителство, което притежава сила и власт. То било темата на проповядването на Исус. (Мат. 4:17) Основната част от службата на Исус била да учи другите и да свидетелствува за истината на Царството. Той ни учи да се молим за Царството и на първо място да търсим това Царство. (Мат. 6:9, 10, 33) Това, че стоим близо до Йехова и неговата организация, че изпълняваме своята задача да проповядваме, и че се държим отделени от света, ни дава възможност да поддържаме нашето единство на Царството. Чрез своите думи и дела ние показваме, че сме на страната на Царството. — Йоан 18:37.
2 От 1914 г. насам Царството стана действителност за милиони поданици. Единството, проявявано от тези поданици на Царството, е в ярък контраст с разделения свят. Ние трябва да направим Царството действителност в нашия живот, ако искаме то да бъде обединяваща сила. Какво го прави така действително за нас?
3 Подобно на другите правителства, Царството има сбор от закони. Но то се отличава по това, че неговите закони се намират в Библията. Редовното четене на божието Слово ни дава необходимите напомняния относно това какво се изисква от нас като поданици на Царството. Личното изучаване на нашите публикации и напътствията от ‘верния и разумен слуга’ ни помагат да прилагаме божиите закони в нашия всекидневен живот. (Мат. 24:45) Когато полагаме такова лично старание, Царството става все по–действително за нас, приближава ни по–близо до целосветското братство, изгражда ни като обединено семейство от поклонници под управлението на Исус.
4 Единство чрез проповядване на Царството: Нашата задача е да проповядваме добрата новина на Царството „до най–отдалечените краища на земята“. (Деян. 1:8, NW) Това „единодушно“ проповядване ни обединява, когато се стремим да ‘славим’ Йехова. (Рим. 15:5, 6) Пламенното ни участие в него заедно с нашите съработници по цялата земя укрепва нашата вяра и дава възможност на духа на Йехова да работи чрез нас, за да извърши Неговата воля. Това, че ‘преизобилваме в Господното дело’, ни прави „твърди, непоколебими“. — 1 Кор. 15:58.
5 В много страни Сатан се опитва да разруши единството ни, като се намесва в нашата проповедна работа. Той използува всички средства, с които разполага, за да сее раздори и да създава недоразумения, да се опитва да причинява вражди и разпри. (Пр. 6:19; Гал. 5:19–21, 26) Той би искал да ни въвлече в светски спорове и дори да ни накара да вземем страна по политически или социални въпроси. (Як. 3:14–16) Писанията ни съветват да се съпротивляваме на влиянието му; иначе той ще ни погълне като своя плячка. (1 Пет. 5:8, 9) Не трябва да позволяваме реалността на надеждата на Царството да изчезне от сърцата и умовете ни.
6 Поддържането на нашето единство изисква здрав разум и мъдрост от горе. Когато възникнат трудности, особено ако са свързани с нашите братя, ние трябва да проявяваме плодовете на духа, за да запазим мира. Светските черти на характера, като гордост, завист и егоизъм, причиняват разногласия и трябва да бъдат превъзмогнати. (Еф. 4:1–3; Кол. 3:5–10, 12–14) Необходимо е да пазим ума си изпълнен с положителни, укрепващи мисли. Царството е действителност в нашия живот! Но ние трябва да внимаваме то да остане винаги такова за нас! — Еф. 6:11, 13.
7 Реалността на нашата чудесна надежда на Царството ни обединява в дух на единство, което никога няма да престане. — Пс. 133:1.