Проповядването — една почетна привилегия
1 Службата на добрата новина е една почетна привилегия, с която Йехова ни е удостоил. (Рим. 15:16; 1 Тим. 1:12) Дали ти също я виждаш в тази светлина? Не трябва да позволяваме нито на времето, което минава, нито на присмеха на останалите да отслабят нейната важност в нашите очи. Малцина са удостоени с честта да носят божието име. Как можем да увеличим признателността си за тази привилегия?
2 Проповядването на посланието на Царството няма да ни донесе одобрението на света. Много хора гледат на нашата работа с апатия или безразличие. Други се присмиват и противопоставят. Такова противопоставяне може да дойде от колеги, съседи, или дори от членове на семейството. В техните очи ние може да изглеждаме заблудени и глупави. (Йоан 15:19; 1 Кор. 1:18, 21; 2 Тим. 3:12) Техните обезсърчаващи забележки са предназначени да потушат нашата пламенност и да ни накарат да намалим темпото или да изоставим своята почетна привилегия. Отрицателните нагласи са поощрявани от Сатан, който ‘е заслепил умовете на невярващите, за да ги не озари светлината от славното благовестие’. (2 Кор. 4:4) Как реагираш на това?
3 Важно е да не забравяме, че нашето проповядване за Царството е най–важната работа, която всички ние можем да вършим. Ние притежаваме едно животоспасяващо послание, което не е достъпно посредством други начини. (Рим. 10:13–15) За нас е от значение да имаме божието одобрение, а не това на хората. Отрицателният възглед на света за нашата проповедна дейност не ни възпира да изявяваме смело добрата новина. — Деян. 4:29.
4 Исус високо ценял своята привилегия да върши волята на Баща си. (Йоан 4:34) Той се посветил изцяло на службата и не позволил нито отвличащи вниманието неща, нито противници да го накарат да забави темпото. Проповядването на посланието на Царството винаги било на първо място в живота му. (Лука 4:43) На нас ни е наредено да подражаваме на неговия пример. (1 Пет. 2:21) Като правим това, ние служим като „съработници на Бога“. (1 Кор. 3:9) Дали се възползуваме докрай от тази привилегия? Търсим ли възможности да споделяме добрата новина с другите както официално, така и неофициално? Като Свидетели на Йехова, ние трябва винаги да сме готови да ‘изповядваме Неговото име’. — Евр. 13:15.
5 Нашето участие в службата до голяма степен е обусловено от нагласата ни. Дали сме дълбоко признателни за всичко, което Йехова е направил за нас? Дали развиваме в сърцата си любов към Йехова, която да ни мотивира да правим всичко, което можем, в неговата служба? Размисълът върху благословиите, на които се радваме сега, както и върху това, което Йехова обещава за бъдещето, ни помага да изобилствуваме в любов към нашия Създател. Тази любов ни подтиква към действие — постоянство и редовност в проповедната работа за Царството в такава степен, в каквато ни позволяват обстоятелствата. Нашата пламенност ще свидетелствува за любовта ни към Йехова и към нашите ближни. — Мар. 12:30, 31.
6 Ние показваме колко високо ценим нещо посредством онова, което правим с него, и онова, което казваме за него. Дали наистина ценим своята привилегия да проповядваме за Царството? Дали прославяме своята служба? Дали сме решени да постоянствуваме в тази жизненоважна работа, въпреки противопоставянето? Ако ценим високо тази чудесна привилегия, ние несъмнено ще бъдем пламенни и всеотдайни. — 2 Кор. 4:1, 7.