Сега е времето
1 Когато апостол Павел писал своето второ писмо до Коринтяните, той им напомнил, че са взели решение да вършат едно добро благотворително дело за своите събратя в Йерусалим. Но минала една година, а те все още не били завършили работата, която били започнали. Тъй че той ги подтикнал: „Хванете се и го довършете: бъдете толкова пламенни при довършването на плана, както и когато го приехте.“ — 2 Кор. 8:11, New English Bible [„Нова английска Библия“].
2 По едно или друго време, всички ние си поставяме цели. Ние може да решим да увеличим своето участие в проповедната служба, да опознаем по–добре братята си, да се подготвим за привилегии в службата или да преодолеем някои слабости. Макар че започваме с добри намерения, ние може да не напредваме към постигането на целта си. Преди да се усетим, може да минат седмици, месеци или дори години, без да напреднем ни най–малко. Може би е нужно да приложим съвета да ‘се хванем и довършим’ каквото сме започнали?
3 Постигане на целите си: Едно е да вземеш решение, но съвсем друго е да изпълниш това решение. Отлагането може да осуети какъвто и да е напредък. Трябва да решим и след това да бъдем непоколебими и неотклонно да вървим напред. Личното ни организиране е крайно необходимо. Важно е да отделим времето, необходимо за изпълнението на задачата, и да се погрижим то да се използува за тази цел. Добра идея е да се определи краен срок и след това да проявим самодисциплина и да се погрижим да го спазим.
4 Когато сме под напрежение относно постигането на своите цели, е лесно да си помислим: ‘Ще се заема с това по–късно.’ Но ние не знаем какво ще се случи по–късно. Притчи 27:1 казва: „Недей се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди денят.“ Ученикът Яков предупредил да не бъдем прекалено уверени в бъдещето, защото „вие не знаете какво ще бъде утре. . . . Ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему.“ — Як. 4:13–17.
5 При толкова много отвличащи вниманието неща, както и изисквания от страна на другите, нашите цели лесно могат да избледнеят. Нужни са съзнателни усилия, за да ги запазим свежи в ума си. Ще бъде от полза да продължаваме да правим целите си предмет на своите молитви. От голямо значение може да бъде да помолим близките си да ни напомнят за тях и да ни насърчават. Записването в календара ще ни напомня да проверяваме своя напредък. Човек трябва да е решен да прави „според както е решил в сърцето си“. — 2 Кор. 9:7.
6 Месец октомври осигурява чудесна възможност да се съсредоточим върху своите цели. Ние ще предлагаме книгата „Да живееш завинаги“. Бихме ли могли да си поставим за постигане някои разумни цели? Вземането на решение да се правят повече повторни посещения и да се започне ново библейско изучаване биха могли да бъдат разумна цел за мнозина.
7 Не е мъдро да отлагаме онова, което е важно, тъй като „светът преминава“. (1 Йоан 2:17) За нас сега са на разположение специални привилегии и благословии в службата на Йехова. От нас зависи дали ще се възползуваме от тях.