Те не се въздържаха от свидетелствуване
1 Нашето наименование — Свидетели на Йехова — ни идентифицира и описва какво правим. Ние свидетелствуваме за превъзходството на нашия Бог, Йехова. (Иса. 43:10, 12) Всеки трябва да участвува в даването на това свидетелство, за да стане член на сбора. Свидетелствуването се извършва главно посредством нашата публична служба, която включва посещенията от къща на къща, уличната служба, правенето на повторни посещения и воденето на библейски изучавания. Всички ние с основание биваме подканяни да се стремим към пълно участие. — 1 Кор. 15:58.
2 Някои членове на сбора, обаче, са ограничени относно това колко могат да направят. Сериозна болест или недъг може би ги карат да се ограничават. Противопоставянето от страна на роднините може да се повиши, като поставя пречки. Един младеж може да бъде ограничаван от невярващ родител. Лица, живеещи в отдалечени райони без транспорт, може да се чувствуват поставени в безизходно положение. Естествената стеснителност би могла да накара срамежливите да се отдръпнат. Някои вестители, които се намират в тези или подобни ситуации, може да чувствуват, че не дават необходимото като християни, защото това, което са в състояние да направят е много по–малко от това, което вършат другите, и по–малко от това, което наистина искат да направят. Няма основание те да подценяват своите собствени усилия. (Гал. 6:4) Те могат да намерят успокоение в познанието, че Йехова е доволен, когато те дават най–доброто от себе си в каквато и ситуация да се намират. — Лука 21:1–4.
3 Намиране на начини за участие: Хиляди споделени преживявания показват как хора в трудни обстоятелства не са позволили на препятствията да им попречат да свидетелствуват. Проявявайки инициатива, те са измислили голямо разнообразие от начини за даване на неофициално свидетелство. Онези, които са принудени да си стоят в къщи, използуват телефона, за да отворят широка врата за свидетелствуване. На всеки гост се гледа като на потенциален слушател. Въпреки че една съпруга, чието семейство се противопоставя на истината, няма да може да свидетелствува в къщи, тя ще се възползува от възможностите да говори със съседите и останалите хора, които среща в своята ежедневна програма.
4 На някой младеж може да му бъде забранено от невярващ родител да участвува в нашето публично свидетелствуване. Вместо да приема това като непреодолима пречка, той може да гледа на своите съученици и учители като на свой личен „район“ и да е в състояние да даде чудесно свидетелство, и може би дори да води библейски изучавания. Мнозина, живеещи в отдалечени местности, са могли да участвуват посредством писане на писма. Тези, които са подтикнати от християнска пламенност, винаги ще намерят някакъв начин да избегнат да бъдат ‘безделни или безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос’. — 2 Пет. 1:8.
5 Що се отнася до нашето участие в работата по свидетелствуването, Йехова е поставил еднакъв стандарт за всички, а именно, че трябва да бъдем „всеотдайни“. (Кол. 3:23, NW) Макар че количеството време, което отдаваме, и това, което постига всеки един от нас, ще се различават, основната подбуда е същата — искрена любов, която произлиза от „цяло сърце“. (1 Лет. 28:9; 1 Кор. 16:14) Ако даваме най–доброто от себе си, ние никога не ще имаме причина да чувствуваме, че не ни достига вяра или че не принасяме полза като членове на сбора, защото това, което сме в състояние да направим, е малко. Като Павел, и ние можем уверено да кажем, че ние ‘не сме се въздържали да кажем нещата, които са полезни, нито да поучаваме публично’. — Деян. 20:20, NW.