Намиране на заинтересувани хора посредством резултатно улично свидетелствуване
1 Исус инструктирал своите ученици да търсят онези, които са достойни да чуят добрата новина на Царството. (Мат. 10:11) Но в много области днес става все по–трудно и по–трудно да се установи контакт с хората в домовете им. Затова какво може да се направи, за да се намерят ‘достойните’, които може би са били пропуснати?
2 Уличното свитеделствуване може да бъде резултатен начин да бъдат намерени хората, които са били пропуснати при работата от къща на къща. Ние можем да правим улично свидетелствуване на автобусните спирки, близо до недостъпните поради мерки за сигурност жилищни сгради, в обществените паркове и на други места, посещавани от хора във връзка с ежедневни дейности.
3 Когато се спомене улично свидетелствуване, някои вестители изпитват известни опасения. Те може би се колебаят да участвуват в тази дейност, понеже са плахи или очакват, че ще бъдат отхвърлени грубо от хора, които негодуват срещу посланието за Царството. Обикновено това безпокойство е лишено от основания. Опитните в тази дейност вестители съобщават, че тя не е по–трудна от свидетелствуването от врата на врата. Те дори са установили, че повечето хора са свикнали да бъдат заговаряни на улицата по най–различни причини, и някои могат да бъдат по–склонни да разговарят или да слушат на улицата, отколкото ако бихме почукали на вратата им. Затова, ако ‘съберем кураж’, можем да бъдем изненадани от приятните резултати. — 1 Сол. 2:2, NW.
4 Как може работата на улицата да бъде вършена по–резултатно? Важно е да се подготвим добре. Изчети списанията предварително и подбери една или две теми за разговор, за които смяташ, че ще заинтересуват хората, които ще срещнеш. Едно представяне от 30 секунди е подходящо. Тъй като целта е да се установи личен контакт с другите, избери място, където редовно минават значителен брой хора. Макар че е за препоръчване наблизо да има още един вестител, обикновено е най–добре да се работи поотделно. Вестителите, които стоят един до друг, могат да бъдат склонни да си прекарат времето в разговори помежду си, и да не обръщат достатъчно внимание на минаващите, които биха били разположени да чуят посланието на Царството.
5 Да стоиш на едно място и просто да показваш списанията на хората не е толкова резултатно, колкото ако поемеш инициативата да заговаряш хората. Опитай се да установиш визуален контакт. Бъди сърдечен, приятелски настроен и директен, стремейки се да започнеш разговор. В някои случаи може би ще трябва да изминеш няколко крачки заедно с човека, докато разговаряш с него. Ако има отклик, предложи списания. Ако списанията бъдат отказани, може би ще искаш да предложиш трактат.
6 Обикновено е най–добре да подготвиш кратко представяне, което повдига въпрос, или казва нещо, предизвикващо интерес. Ако откликът е подходящ, опитай се да получиш името, адреса и дори може би телефонния номер на човека, за да можеш да проследиш интереса. Би могъл да кажеш: „Ако искате да научите повече за това, ще се радвам да ви посетя във вашия дом, или да уговоря с някой друг Свидетел да направи това.“
7 Старейшина, участвуващ в улично свидетелствуване, заговорил една жена и разбрал, че тя никога не била имала възможност да разговаря със Свидетелите в своя дом. Тя приела книга и се съгласила една сестра да я посети в дома ѝ в удобно време. Несъмнено още много ‘достойни’ хора могат да бъдат намерени и да получат помощ, ако сме резултатни в уличното свидетелствуване. — Деян. 17:17.