Колонка за въпрос

● Трябва ли всеки път, когато посещаваме един и същи домакин да споменаваме готовността ни да приемем скромно дарение за нашата целосветска дейност?

Не, това не е необходимо. В статията „Да използваме разумно нашата литература“ в „Нашата служба на Царството“ от май 1990 г. (англ.) се казва: „В някои случаи може да не е удобно да обсъждаме въпроса за даренията за целосветската ни дейност.“ Тази тема изисква добра преценка. Ние искаме хората да са наясно, че дейността ни е образователна, а не търговска. Нашата цел не е да събираме дарения.

По принцип би било добре, когато за първи път оставяме литература на заинтересуваните хора, да им обясним как доброволните дарения биват използвани в подкрепа на дейността ни. Ако имаме предвид това, че оставяме литература само на онези, които проявяват интерес към нея или изразяват желание да я четат, тогава ще е лесно да споменем за тази уредба.

Много от заинтересуваните сами предлагат да направят дарение при следващите посещения. Други хора питат колко струва дадено издание. Можем да им обясним, че дейността ни не е търговска и че литературата, която предлагаме на хората, които се интересуват, не се заплаща. Освен това можем да споменем, че всеки който желае да подкрепи образователната ни дейност, би могъл да направи скромно дарение. От време на време, когато е подходящо, можем да споменем уредбата за даренията, ако виждаме, че домакинът не повдига този въпрос.

Трябва да имаме предвид, че макар и да не предлагаме нашата литература срещу заплащане, нейното издаване и разпространение струват пари. Уверени сме, че Божият дух ще подтикне неговите служители и заинтересуваните хора в района да дадат доброволните дарения, които са необходими за покриване на разходите, свързани с всички аспекти на целосветската дейност.