Да представяме добрата новина — с целта да започваме изучавания
1 Исус заповядал на своите ученици да бъдат проповедници. (Мат. 10:7) Проповедник е някой, който говори публично, като обикновено предлага религиозни напътствия. По–късно Исус изяснил, че те трябвало да бъдат нещо повече от проповедници. Те трябвало да станат учители, такива, които показват как се прави нещо, които обучават, дават уроци. (Мат. 28:19, 20) Проповядването щяло да насочи вниманието на другите към посланието на Царството, но за да се правят ученици е необходимо да се поучава, а това означава да бъдат започвани и водени домашни библейски изучавания.
2 Павел казал на братята си, че те ‘трябвало според изтеклото време и учители да станат’. (Евр. 5:12) Сегашните времена са критични. Ние сме обучавани да бъдем учители. Дали си напреднал в тази област? Главното средство, чрез което поучаваме другите, са библейските изучавания. Участвуваш ли в тази дейност? Ако не участвуваш, тогава дали би могъл да направиш нещо повече, за да започнеш изучаване, така че да можеш да участвуваш в поучаването на другите?
3 Нашата нагласа до голяма степен определя успеха ни. Някои казват, че хората от техния район не откликват положително и че е малка надеждата да бъдат намерени искрени хора, които ще изучават. Без да съзнават това, те може би са преценили тези хора в района си като незаслужаващи помощ. Но всички ние можем да си спомним примерите на заклети противници, които по–късно са приели истината. — Гал. 1:13, 23.
4 Всички ние бихме искали да намираме радост в онова, което вършим, особено в работата по правенето на ученици. Какво донася най–голямата радост? Не просто впечатляващите сведения. Истинската радост произтича от помагането на другите. Павел описал онези, на които бил помогнал, като своя „радост“. (1 Сол. 2:19, 20) Ние намираме радост в усърдното търсене на онези, които искат да опознаят Йехова. Щом ги открием, ние ще използуваме най–добрите си способности, за да представим посланието по възможно най–разбираемия, най–въздействуващия начин. Където е налице положителен отклик, нашата цел е да предадем някоя библейска истина, която ще докосне сърцето на човека. Воденето на бележки и правенето на определени планове да го посетим отново ще потвърдят нашата искрена загриженост. Тази положителна нагласа на ума е гаранция, че ние също ще пожънем „голяма радост“ в службата си. — Деян. 15:3.
5 Един положителен подход може да определи какво ще постигнем. Ако наистина искаме да помогнем на някого, обикновено можем да намерим начин. Истинската любов не се отказва лесно. (1 Кор. 13:7) Една положителна нагласа показва, че сме искрени и убедени, че онова, което имаме, е добро. Ако предлагаме да изучаваме с другите и наистина възнамеряваме това, само по себе си то може да произведе благоприятен отклик.
6 Исус имал положителна нагласа на ума. Той бил подтикнат от истинска любов към другите. (Мат. 9:36) Той придавал особено голямо значение на това да върши работата си добре. (Йоан 4:34) Той бил убеден, че истината може да промени живота на хората. (Йоан 8:32) Той бил готов да жертвува собственото си удобство, за да им помогне. (Мар. 6:31–34) Всичко, което правел в служба на своя Баща, отразявало щастието, което той обещал, че ще дойде от даването. (Деян. 20:35) Колко е подходящо, че искрено се молим на Йехова да ни помогне да бъдем като Исус! — 1 Йоан 5:14.
7 Йехова продължава да ни осигурява чудесни неща, за да ни помага в службата. Книгата „Ти можеш да живееш завинаги в рай на земята“ е специално замислена да помага както на учителя, така и на ученика. Нейният привличащ вниманието външен вид улеснява разпространяването ѝ. Материалът отговаря на много въпроси, които хората навсякъде си задават. Нейното кратко и просто послание въздействува на сърцето. Цветните илюстрации правят живи библейските събития, като остават ясен отпечатък в ума. По какъв по–добър начин Йехова би могъл да отговори на молбата ни за неговата помощ да станем учители? Разбира се, Йехова е този, който донася увеличението и той заслужава възхвала за онова, което е направил. Но ако поддържаме положителна нагласа, използуваме помощта, която той осигурява, и вършим най–доброто, което можем според способностите си, тогава ще получим наградата си като божии съработници. — 1 Кор. 3:5–9.