Знаеш ли...
Дали принципите от Моисеевия закон наистина се прилагали в решаването на ежедневни правни спорове в древен Израил?
ПОНЯКОГА да. Ето един пример. Във Второзаконие 24:14, 15 пише: „Недей да мамиш наемния работник, който се намира в нужда и е беден, независимо дали той е от твоите братя, или от пришелците, които живеят в твоята земя ... Иначе той ще се оплаче на Йехова от тебе и това ще бъде грях от твоя страна.“
Глинените парчета, върху които е написана молбата на работника
Един писмен източник, който датира от VII в. пр.н.е., съдържа молба, отправена при такъв случай. Той е намерен близо до град Ашдод. Молбата, написана върху парче от глинен съд, вероятно била на жетвар, който бил обвинен, че не е успял да изпълни нормата си. В нея се казвало: „След като твоят служител [молителят] спря да прибира реколтата преди няколко дни, Осаяху, син на Совай, дойде и взе дрехата на твоя служител. ... Всички, които работеха с мене в горещината, ще потвърдят ..., че това, което казвам, е истина. Не съм направил нищо лошо. ... Ако управителят не смята, че е длъжен да върне дрехата на своя служител, нека го направи от съжаление! Недей да мълчиш, докато служителят ти е без дреха.“
Историкът Саймън Шама казва: „[Тази молба] не само разкрива чувствата на работник, който отчаяно иска да си върне [дрехата] ... Тя също предполага, че молителят бил запознат донякъде с библейския закон, особено със заповедите в Левит и Второзаконие, забраняващи жестокото отношение към бедните.“