Ревизираният през 2013 г. „Превод на новия свят“

ПРЕЗ годините „Превод на новия свят на Свещеното писание“ на английски език е ревизиран няколко пъти, но ревизията от 2013 г. е най–обстойната. Например сега английските думи в превода са с 10% по–малко. Бяха променени някои основни библейски думи и изрази. Определени глави придобиха стихотворно оформление и към обикновеното издание бяха добавени разяснителни бележки под линия. Няма да е възможно в тази статия да обсъдим всички промени, но нека да разгледаме някои от по–значимите.

Кои основни библейски думи и изрази бяха променени? Както се споменава в предишната статия, беше обновен преводът на думите „шеол“, „хадес“ и „душа“. В допълнение на това бяха ревизирани и някои други термини.

Например изразът „разпуснато поведение“ беше сменен с „безочливо поведение“, за да се предаде идеята за презрителна нагласа, съдържаща се в гръцката дума. „Блудство“ обикновено е заместено със „сексуална неморалност“, което е по–разбираемо в наши дни. (Гал. 5:19–22) На мястото на „любеща милост“ сега е използван изразът „лоялна любов“. Той предава точно смисъла на библейската дума, използвана често в съчетание с „вярност“. (Пс. 36:5; 89:1)

Някои думи, които обикновено бяха предавани с един израз, сега са преведени според контекста. Например еврейският термин „ола̀м“, превеждан преди като „безпределни времена“, може да носи смисъла на „вечно; завинаги“. Сравни как това засяга текста на стихове като Псалм 90:2, където се съдържа идеята за вечност, и Михей 5:2, където се говори за определен период от време.

Еврейската и гръцката дума за „семе“ се срещат често в Библията, както в буквален смисъл, така и в преносния смисъл на „потомство“. В минали издания на „Превод на новия свят“ последователно се използваше думата „семе“, включително в Битие 3:15. Но употребата на „семе“ в смисъла на „потомство“ вече не е толкова разпространена на английски, затова в ревизираното издание в Битие 3:15 и сродни стихове е използвана думата „потомство“. (Бит. 22:17, 18; Откр. 12:17) На други места преводът е според контекста. (Бит. 1:11; Пс. 22:30; Иса. 57:3)

Защо много буквални изрази бяха сменени? В Приложение A1 от ревизираното издание се казва, че добрият превод на Библията „предава правилния смисъл на дадена дума или фраза, когато буквалният превод би изкривил или замъглил значението“. Ако са разбираеми на друг език, оригиналните фразеологизми се превеждат буквално. Според този подход изразът „изследва ... сърцата“ в Откровение 2:23 има смисъл на много езици и затова е запазен. Но значението на „изследва бъбреците“ от същия стих не е ясно и думата „бъбреците“ беше променена на „най–съкровените мисли“, за да се предаде оригиналния смисъл. По същия начин във Второзаконие 32:14 буквалният фразеологизъм „тлъстината на жито“ е предаден по–разбираемо като „най–хубавото жито“. От подобни съображения изразът „необрязан в устни“, който не е толкова ясен на повечето езици, беше преведен „не мога да говоря добре“. (Из. 6:12)

Защо изразите „синовете на Израил“ и „момчетата без баща“ сега са преведени „израилтяните“ и „децата без баща“? На еврейски език рода на думата обикновено показва дали става въпрос за мъж или жена. Но понякога думи в мъжки род се отнасят за хора и от двата пола. Например контекстът на някои стихове показва, че словосъчетанието „синовете на Израил“ включва и мъже, и жени, затова сега този израз обикновено е преведен като „израилтяните“. (Из. 1:7; 35:29; 4 Царе 8:12)

Подобно на това еврейската дума „синове“ в Битие 3:16 беше вече предадена като „деца“ в по–ранни издания на „Превод на новия свят“. Но сега и Изход 22:24, където се съдържа същата дума, гласи: „Вашите деца [на еврейски „синове“] ще станат сираци.“ Този принцип беше приложен и в други случаи и така фразеологизмът „момчето без баща“ беше променен на „детето без баща“ или „сирачето“. (Втор. 10:18; Йов 6:27) Подобен превод е използван и в гръцката „Септуагинта“.

Защо преводът на много еврейски глаголи беше опростен? В еврейския език има два основни вида на глагола: несвършен, показващ продължително действие, и свършен, изразяващ завършено действие в неговата цялост. В минали издания на „Превод на новия свят“ на английски еврейските глаголи от несвършен вид последователно бяха предавани с глагол и спомагателни думи, като например „започна да“ или „продължи да“, за да се изрази продължителност или многократност на действието.a Думи за наблягане като „непременно“, „трябва“ и „наистина“ показваха целостта на действието при глаголите от свършен вид.

В ревизираното издание от 2013 г. не са използвани такива спомагателни изрази освен ако не са смислово необходими. Например не е нужно да се посочва, че Бог неколкократно казвал „Нека да има светлина!“, затова в новата Библия не е изразена продължителността на глагола от несвършен вид „казвам“. (Бит. 1:3) Но очевидно Йехова търсел Адам продължително, така че този факт е подчертан с формата „викаше“ в Битие 3:9. Като цяло глаголите са предадени по–просто и фокусът е върху самото действие, а не върху това дали на еврейски то е завършено, или не. Допълнителна полза е, че така може да се улови до известна степен краткостта на оригиналния текст.

Защо сега повече глави са със стихотворно оформление? Много части на Библията първоначално са били написани като поезия. Съвременната поезия обикновено съдържа рими, докато най–често използваните похвати в еврейската поезия са паралелизъм и противопоставяне. На еврейски ритъмът се постига не чрез римуване, а чрез логическа подредба на мислите.

В предишни издания на „Превод на новия свят“ Йов и Псалми бяха в стихотворна форма, за да се покаже, че първоначално са били замислени за пеене или рецитиране. Това оформление подчертава поетичните елементи и подпомага запаметяването. В ревизираното издание от 2013 г. Притчи, Песен на песните и много глави от пророческите книги също са в стихотворна форма, за да се обозначи, че са били написани като поезия, и за да се откроят паралелите и контрастите. Пример за това е Исаия 24:2, където всеки следващ ред съдържа противопоставяне и гради върху предишния, подчертавайки, че никой няма да избегне Божията присъда. Лирическото оформление на тези откъси показва на читателя, че библейският писател не просто е повтарял едно и също, а си е служил с поетичен похват, за да наблегне на Божието послание.

Не винаги има ясно разграничение между еврейската проза и поезия. Ето защо различните преводи на Библията не са единни по отношение на това кои откъси са поетични. Решението кои стихове да бъдат оформени като поезия зависи от преценката на преводачите. Някои пасажи съдържат проза с поетични елементи, като богат образен език, игра на думи и паралелизъм за подчертаване на мисълта.

В началото на всяка библейска книга сега има кратко съдържание, което помага например да се установи кой кога говори в древната поема Песен на песните.

Как изследването на ръкописите на оригиналните езици засегна ревизията? Първият „Превод на новия свят“ беше основан на еврейския масоретски текст и на уважавания гръцки текст на Уесткот и Хорт. Проучването на древните библейски ръкописи продължава да напредва, хвърляйки светлина върху съдържанието на определени стихове. Вече е на разположение текстът на свитъците от Мъртво море. Изследвани са повече гръцки ръкописи. Много от ръкописите днес са достъпни в електронен формат, което улеснява анализа на различията между тях, за да се определи коя версия на еврейския и гръцкия текст е най–застъпена. Комитетът за „Превод на новия свят“ на Библията се възползва от тези открития, за да изследва някои стихове, и това доведе до промени.

Например във 2 Царе 13:21 гръцката „Септуагинта“ съдържа думите: „Но не нарани чувствата на сина си Амнон, понеже го обичаше, защото му беше първороден.“ Този откъс не беше включен в по–ранните издания на „Превод на новия свят“, защото отсъства в масоретския текст. Но той съществува в свитъците от Мъртво море и затова сега е добавен в ревизираното издание от 2013 г. По същата причина Божието име беше възстановено на пет места в Първата книга на царете. Проучването на гръцките текстове доведе и до промяна в последователността на мислите в Матей 21:29–31, така че някои промени са в резултат на информацията в повечето ръкописи, а не на стриктно придържане към един основен гръцки текст.

Това са само някои от промените, благодарение на които много хора, смятащи „Превод на новия свят“ за дар от Бога, сега могат да го четат с още по–голямо удоволствие и да го разбират по–добре.