ТЕМА НА БРОЯ | КАК ГЛЕДА БОГ НА ВОЙНИТЕ?
Божият възглед за войните през първи век
Хората били потискани. Подобно на предците си юдеите от първи век несъмнено се молили многократно на Бога за помощ. Този път потисникът бил Римската империя. Тогава чули за Исус. Той ли щял да се окаже предсказаният Месия? Не е чудно, че мнозина „се надявали, че този човек е определен да избави Израил“ от римската власт. (Лука 24:21) Но така и не дошло облекчение. Вместо това през 70 г. дошли римските войски и унищожили Йерусалим и храма.
Какво се случило? Защо Бог не воювал за юдеите както в миналото? Или пък защо не им заповядал да се бият, за да се освободят от потисниците? Дали възгледът му за войните се бил променил? Не. Но за самите юдеи била настъпила коренна промяна. Те били отхвърлили Божия син Исус като Месията. (Деяния 2:36) Затова като народ изгубили специалните си отношения с Бога. (Матей 23:37, 38)
Юдейският народ и Обетованата земя вече нямали Божията защита и хората нямали право да влязат във война и да твърдят, че Бог ги подкрепя. Както предсказал Исус, благословиите, съпътстващи Божието благоволение, били прехвърлени от физическия народ на Израил на нов, духовен народ, по–късно наречен в Библията „Божия Израил“. (Галатяни 6:16; Матей 21:43) Сборът от помазани с духа християни бил Божият Израил. През първи век на тях съвсем ясно им било казано: „Сега сте Божи народ.“ (1 Петър 2:9, 10)
След като християните от първи век вече били „Божият народ“, дали Бог воювал за тях, за да ги освободи от римското потисничество? Дали им дал право те да се борят срещу потисниците? Не. Но защо? Както разбрахме от предишната статия, единствено Бог определя кога да се води една война, която той одобрява. Той не водил войни за християните от първи век, нито ги упълномощил да правят това. Очевидно не било време Бог да воюва срещу злото и потисничеството.
Следователно като Божиите служители в древността християните трябвало да чакат да дойде времето Бог да прекрати злото и потисничеството. На тях не им било позволено междувременно сами да воюват с враговете си. Исус Христос показал много ясно това с ученията си. Например той не учел последователите си да водят войни, а им казал: „Обичайте враговете си и се молете за онези, които ви преследват.“ (Матей 5:44) Когато предсказал, че римските войски ще нападнат Йерусалим, Исус не наредил на учениците си да се бият, а да бягат, както и направили. (Лука 21:20, 21)
Освен това под вдъхновение апостол Павел писал: „Не си отмъщавайте, ... защото е записано: ‘„Отмъщението е мое, аз ще дам възмездие за злото“ — казва Йехова.’“ (Римляни 12:19) Павел цитирал това, което Бог бил заявил векове по–рано, записано в Левит 19:18 и Второзаконие 32:35. Както видяхме в предишната статия, един начин, по който Бог отмъщавал за своя народ в древността, бил като го подкрепял във войните срещу враговете му. Следователно думите на Павел показват, че Божият възглед за войната не се бил променил. През първи век Бог все още смятал войната за справедливо средство за възмездие и прекратяване на потисничеството и злото. Но както било и в миналото, само той определял кога да се води такава война и кой да участва в нея.
Ясно е, че Бог не дал правомощия на християните от първи век да воюват. А какво да кажем за днес? Дали той е упълномощил някоя група от хора да прави това, или е дошло времето да се намеси и да воюва за служителите си? Как гледа Бог на войните днес? Последната статия от тази поредица ще отговори на тези въпроси.