„Йехова ви доведе във Франция да научите истината“

КАТО момче, Антоан Скалецки винаги имал пони или кон за свой приятел. Заедно те преминавали през мрачни тунели и превозвали въглища в една мина на 500 метра под земята. След като бащата на Антоан пострадал при срутване в мината, семейството било принудено да изпрати Антоан да работи в мините по 9 часа на ден. Веднъж той замалко щял да загуби живота си при подобно срутване.

Антоан бил едно от многото деца, които се родили в полски семейства във Франция през 20–те и 30–те години на XX век. Защо поляците имигрирали във Франция? Когато след Първата световна война Полша си възвърнала независимостта, пренаселването станало сериозен проблем. От друга страна, Франция била загубила над един милион мъже във войната и имало голям недостиг на миньори. Затова през септември 1919 г. правителството на Франция и Полша подписали споразумение за имиграция. През 1931 г. полското население във Франция достигнало 507 800 души, като много поляци се заселили в миньорските селища на север.

Работливите полски имигранти донесли своята култура, както и силната си вяра. „Дядо ми Йосиф говореше за Свещеното писание с дълбоко уважение, което му било внедрено от неговия баща“, си спомня сега 90–годишният Антоан. Както правели и в родната си страна, семействата на полските миньори всяка неделя обличали най–хубавите си дрехи и отивали на църква, на което някои светски настроени французи гледали с презрение.

В Нор–Па дьо Кале много поляци за първи път срещнали Изследователи на Библията, които пламенно проповядвали в тази област още от 1904 г. През 1915 г. списание „Стражева кула“ започнало да се печата на полски всеки месец, а списание „Златният век“ (сега „Пробудете се!“) започнало да излиза на този език през 1925 г. Много семейства откликнали на библейското послание, съдържащо се в тези списания, а също и в книгата „Арфата на Бога“ на полски.

Семейството на Антоан разбрало за Изследователите на Библията от вуйчо му, който посетил първото си събрание през 1924 г. През същата година в Брюе ан Артоа Изследователите на Библията провели първия конгрес на полски език. След по–малко от месец в същия град Джоузеф Ръдърфорд, представител на световната централа, организирал публично събрание, на което присъствали 2000 души. Развълнуван от голямото множество, състоящо се предимно от поляци, брат Ръдърфорд казал: „Йехова ви доведе във Франция да научите истината. Сега вие и децата ви трябва да помагате на французите! Предстои да бъде проповядвано още много и Йехова ще осигури вестители за тази дейност.“

Йехова Бог направил точно това! Тези полски християни били както всеотдайни проповедници, така и усърдни работници в мините! Някои от тях се върнали в родината си, за да споделят скъпоценните истини, които били научили. Теофил Пиасковски, Шчепан Косиак и Ян Забуда напуснали Франция, за да разпространяват добрата новина в обширните територии на Полша.

Но много вестители, говорещи полски, останали във Франция и продължили да проповядват пламенно заедно с френските си братя и сестри. На конгрес в Сан ле Нобл през 1926 г. 1000 души присъствали на програмата на полски, а 300 души слушали на френски. В „Годишника за 1929 г.“ (англ.) се казва: „През тази година 332 полски братя символизираха отдаването си на Бога чрез покръстване.“ Преди началото на Втората световна война във Франция имало 84 сбора, като 32 от тях били полски.

През 1947 г. много Свидетели на Йехова откликнали на поканата на полското правителство да се върнат в родината си. Но дори след заминаването им усилията от тяхна страна и от страна на френските им събратя дали плод, който станал явен от 10–процентното увеличение на вестителите на Царството през тази година. Последвал растеж от 20, 23 и дори 40 процента през периода от 1948 до 1950 г.! За да бъдат обучавани новите вестители, клонът във Франция назначил първите окръжни надзорници през 1948 г. От петимата назначени братя четирима били поляци и Антоан Скалецки бил един от тях.

Много от Свидетелите на Йехова във Франция все още носят полските фамилни имена на своите предшественици, които се трудели усърдно както в мините, така и в проповедната служба. И днес много имигранти научават истината във Франция. Независимо дали вестителите от други страни се връщат в родината си, или остават в новия си дом, те пламенно следват стъпките на проповедниците за Царството, като например полските им предшественици. (От нашите архиви във Франция)