Голямо впечатление ми направиха ясните и логични отговори от Библията

МОЕТО МИНАЛО:

Роден съм в Секешфехервар, град в Унгария с богата хилядогодишна история. За съжаление още си спомням белезите от опустошенията на Втората световна война.

Когато бях много малък, за мене се грижеха баба ми и дядо ми. Спомням си ги с много любов, особено баба ми Елизабет. Тя внедри в мене силна вяра в Бога. Още като 3–годишен заедно с нея всяка вечер повтарях молитвата, позната като „Отче наш“. Въпреки това разбрах значението на тази молитва чак когато бях почти на 30 години.

Баба ми и дядо ми се грижеха за мене като малък, защото родителите ми работеха постоянно, за да спестят достатъчно пари да купят хубава къща. Всяка втора събота обаче цялото семейство се събираше около трапезата. Много обичах времето, което прекарвахме заедно.

През 1958 г. мечтата на родителите ми се сбъдна — те успяха да купят къща за нас тримата. Най–сетне живеех с родителите си и бях много щастлив! Но 6 месеца по–късно щастието ми внезапно изчезна. Баща ми почина от рак.

Бях съкрушен. Спомням си, че се молех: „Боже, умолявах те да спасиш татко. Нуждая се от него. Защо не отговори на молитвите ми?“ Отчаяно исках да знам къде е баща ми. Питах се дали е отишъл на небето, или завинаги е престанал да съществува. Завиждах на другите деца, които имаха бащи.

Години наред ходех на гробищата почти всеки ден. Коленичех пред гроба на баща ми и се молех: „Моля те, Боже, искам да знам къде е татко.“ Умолявах и за помощ да разбера какъв е смисълът на живота.

Когато станах на 13 години, реших да уча немски. Мислех, че сред обширната и богата немска литература ще открия отговори на въпросите си. През 1967 г. започнах да уча в град Йена, който тогава беше част от Източна Германия. Усърдно четях книги на немски философи, особено такива, в които се разглеждаше смисълът на човешкото съществуване. Макар че намерих някои интересни идеи, нито една не ми донесе пълно удовлетворение. Продължавах да се моля на Бога за отговори.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ:

През 1970 г. се върнах в Унгария, където срещнах бъдещата си съпруга, Роза. По онова време Унгария беше комунистическа държава. Малко след като се оженихме, с Роза избягахме в Австрия. Целта ни беше да емигрираме в Сидни (Австралия), където живееше вуйчо ми.

Не след дълго си намерих работа в Австрия. Веднъж един от моите колеги ми каза, че мога да открия отговори на всичките си въпроси в Библията. Той ми даде няколко книги, които обясняваха Библията. Веднага ги прочетох и исках да науча повече. Затова писах до Свидетелите на Йехова, които бяха издателите на тези книги, за да поискам още литература.

В деня на първата ни годишнина от сватбата ни посети един млад местен Свидетел. Той ми донесе литературата, която бях поискал. Предложи ми да изучавам Библията с него и аз приех. Тъй като много исках да уча, се срещахме два пъти в седмицата, като всяко обсъждане продължаваше около 4 часа!

Бях много развълнуван от онова, което научих от Библията. Когато Свидетелите ми показаха Божието име, Йехова, в унгарската ми Библия, не можех да повярвам на очите си. Ходех на църква от 27 години, но не бях чул името на Бога да се спомене дори веднъж. Голямо впечатление ми направиха ясните и логични отговори от Библията на моите въпроси. Разбрах например, че мъртвите не съзнават нищо, сякаш спят дълбок сън. (Еклисиаст 9:5, 10; Йоан 11:11–15) Научих и за библейското обещание за един нов свят, в който „вече няма да има смърт“. (Откровение 21:3, 4) Надявам се да видя баща си отново, понеже в новия свят „ще има възкресение“. (Деяния 24:15)

Роза с радост се присъедини към мене в изучаването на Библията. Напреднахме бързо и за два месеца приключихме изданието за изучаване! Посещавахме всяко събрание, което Свидетелите на Йехова провеждаха в Залата на Царството. Голямо впечатление ни направиха любовта, отзивчивостта и единството на Свидетелите. (Йоан 13:34, 35)

През 1976 г. с Роза получихме разрешение да се преместим в Австралия. Веднага се свързахме с местните Свидетели. Бързо се почувствахме като у дома сред тях. През 1978 г. и ние станахме Свидетели.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЪЛ:

Най–накрая научих отговорите на въпросите, които отдавна ме измъчваха. Като се приближих до Йехова, намерих най–добрия Баща. (Яков 4:8) Надеждата отново да видя физическия си баща в новия свят означава много за мене. (Йоан 5:28, 29)

През 1989 г. с Роза решихме да се върнем в Унгария, за да споделим вярванията си с роднини и приятели, както и с други, които може да срещнем. За нас е голяма радост, че изучавахме Библията със стотици хора. Повече от 70 от тях се присъединиха към нас в службата за Йехова, включително скъпата ми майка.

В продължение на 17 години се молех да намеря отговорите на въпросите си. Изминаха още 39 години и продължавам да се моля. Но вече мога да кажа: „Благодаря ти, скъпи небесни Татко, че отговори на молитвите от детството ми!“