Знаеш ли...

Какви средства за писане били използвани в библейски времена?

В края на третото от общо трите си писма, включени в Библията, апостол Йоан написал: „Имах да ти казвам много неща, но не желая да правя това с мастило и перо.“ Буквалният превод на гръцките думи, които Йоан използвал, разкрива, че той не искал да пише с „черно [мастило] и тръстика“. (3 Йоан 13, „Подрѐден превод на Царството на Гръцките писания“ [англ.])

В миналото като средство за писане били използвани пръчки от твърдо тръстиково стъбло. Всяка пръчка била срязвана по диагонал в единия край, като върхът ѝ бил внимателно цепван. Когато било необходимо, пишещият можел да подостри върха с пемза. Тази тръстикова писалка много наподобявала съвременните писалки с резервоар и метален писец.

Мастилото често представлявало смес от сажди и смола, която действала слепващо. То било продавано в сухо състояние и преди употреба трябвало да бъде смесено с вода до постигане на точната плътност. Когато се пишело с такова мастило, то изсъхвало на повърхността на папируса или пергамента, без да попива. Така пишещият лесно можел да поправи всяка грешка с влажна гъбичка, която също била част от принадлежностите му. Тази подробност във връзка с мастилото в миналото разкрива какво може да са имали предвид библейските писатели, когато са говорили за изтриването или заличаването на имена от възпоменателната книга на Бога. (Изход 32:32, 33; Откровение 3:5)

Какви шатри правел Павел?

В Деяния 18:3 се казва, че занаятът на апостол Павел бил да прави шатри. В библейски времена майсторите на шатри тъчели платнища от камилска или козя вълна. След това ги зашивали едно за друго и правели шатри за пътниците. Но през този период много шатри били правени и от кожа. За други бил използван лен, който се добивал в родния град на Павел, Тарс. Вероятно Павел работел с всеки от тези материали. Докато сътрудничел с Акила обаче, Павел може да е правел ленени навеси за покриването на преддверието на частни домове.

Възможно е Павел да е научил този занаят през младежките си години. Доказателства от египетски папируси показват, че по време на римското владичество чираците в Египет започвали да учат занаят на около 13–годишна възраст. Ако Павел бил на тази възраст, когато започнал обучението си, тогава на 15 или 16 години вече трябва да е бил усвоил умението да разкроява материала и да го зашива с шило или по други начини. В книгата „Обстоятелствата, в които Павел вършел службата си“ се казва: „В края на чиракуването си Павел може да е получил свой собствен комплект инструменти.“ В същата книга се отбелязва: „Тъй като за правенето на шатри били необходими само няколко ножа и шила, този занаят лесно можел да се практикува на различни места“, което позволявало на Павел да се издържа като пътуващ мисионер.