Защо Бог изисквал от служителите си да се женят само за други негови служители?

▪ Божият закон, даден на израилтяните, включвал следната заповед относно хората от околните народи: „Недей да сключваш брачни съюзи с тях, не давай дъщерите си на техните синове и не вземай техните дъщери за своите синове.“ (Второзаконие 7:3, 4) Защо била поставена тази забрана?

Йехова знаел, че Сатана иска да поквари хората от народа му, като ги накара да се покланят на фалшиви богове. Затова Бог ги предупредил, че невярващите ‘ще отвърнат синовете им и дъщерите им от него, така че да служат на други богове’. Това щяло да има сериозни последствия. Ако народът започнел да служи на други богове, щял да изгуби Божието благоволение и защита и така щял да стане лесна плячка за враговете си. Как тогава Месията щял да произлезе от този народ? Ясно е защо Сатана искал да подмами израилтяните да се женят за невярващи.

Но да не забравяме, че Бог се грижел за служителите си поотделно. Той знаел, че щастието и благополучието на всеки човек от народа зависели от развиването на близки взаимоотношения с него. Имало ли основателна причина Йехова да е загрижен за навреждащото влияние, което можел да окаже един невярващ брачен партньор? Да разгледаме примера на цар Соломон. Той бил запознат с предупреждението на Йехова относно сключването на брак с невярващи жени: „Ще склонят сърцата ви да се обърнат към техните богове.“ Тъй като притежавал изключителна мъдрост, Соломон може да е започнал да мисли, че не се нуждае от Божия съвет или че той не се отнася за него, и впоследствие го пренебрегнал. Какъв бил резултатът? „Жените му склониха сърцето му да се обърне към други богове.“ Каква трагедия! Соломон изгубил благоволението на Йехова и народът бил разделен поради неговата невярност. (3 Царе 11:2–4, 9–13)

Някои може да разсъждават, че имало изключения. Например израилтянинът Маалон се оженил за моавката Рут, която впоследствие проявила забележителна вяра. Но бракът с моавка криел известен риск. Маалон не бил похвален, че се оженил за моавка. Той умрял млад, вероятно още преди Рут да започне да служи на Йехова. Хелеон, братът на Маалон, се оженил за моавката Орфа, която продължила да служи на „боговете си“. От друга страна, когато Вооз се оженил за Рут, тя вече служела на Бога от известно време. Всъщност по–късно юдеите смятали Рут за „най–добрата прозелитка“. Бракът ѝ с Вооз бил благословия и за двамата. (Рут 1:4, 5, 15–17; 4:13–17)

Разумно ли е тогава да смятаме, че примери като този на Маалон и Рут по някакъв начин противоречат на Божия съвет да се женим само за хора, които споделят вярванията ни? Да разсъждаваме така, е все едно да посочим за пример някого, който е спечелил джакпот от хазартна игра, за да докажем, че хазартът е подходящ начин да изкарваме прехраната си.

Библията насърчава християните днес да се женят само за хора, които са „в единство с Господаря“. Тя ни предупреждава да не се ‘впрягаме в един ярем с невярващите’. Този съвет се отнася за истинските християни, които искат да сключат брак. Онези, които вече имат невярващ брачен партньор, могат да намерят полезни съвети от Библията как да се справят най–добре със своята ситуация. (1 Коринтяни 7:12–16, 39; 2 Коринтяни 6:14) Всички тези съвети показват, че Йехова Бог, Създателят на брака, иска да му служим с радост независимо дали сме женени, или не.