Писмо от Норвегия

Пътешествие в необятната бяла пустош

В РАННАТА зимна сутрин поглеждаме през прозореца, за да видим какво е времето. Радваме се, че на небето няма нито един облак! Каним се да прекараме три дни, проповядвайки във Финмарксвида, голямо плато отвъд Северния полярен кръг.

В Норвегия зимите са студени, затова малко се притесняваме да се отправим на север към пустошта. За наша радост пътуваме с трима Свидетели на Йехова, които живеят в тази област. Те знаят какво ни очаква и ни дават добри съвети.

Няма много пътища, затова най–добрият начин да стигнем до хората в отдалечените области е чрез снегомобил. Натоварваме на снегомобилите и шейната дрехите, храната и допълнителното гориво и потегляме. Пред нас, докъдето ни стига погледът, се простира необятна бяла пустош. Слънцето придава на снега диамантен блясък. Гледката спира дъха ни!

Финмарксвида е дом на много животни като северни елени, лосове, рисове, зайци, лисици, росомахи и мечки. Но най–много се вълнуваме, че ще стигнем до хората, които живеят в този отдалечен район. Надяваме се да срещнем хора от общността саами, които се изхранват, като отглеждат стада северни елени или работят в планинските хижи.

Пред първата планинска хижа се запознаваме с няколко младежи, които прекосяват тази област на ски. Спират да си поговорим и ни питат за какво сме дошли. Разбира се, радваме се да им обясним целта на нашето посещение. На тръгване един от тях ни пожелава: „Успех с Библията!“ Отново се качваме на снегомобилите и прекосяваме големи замръзнали езера и бели равнини. Чудим се дали ще видим някое стадо елени.

Приближаваме се до малка къща, от която сърдечно ни поздравява един мъж. Той е сред малкото постоянни жители тук. Когато забелязва, че шейната ни е счупена, любезно ни предлага да я поправи. Той работи бавно и спокойно. Хората тук не бързат заникъде. Ние се чувстваме спокойни в неговата компания. След като приключва с поправката, му благодарим и му показваме няколко библейски откъса, които обясняват защо Бог допуска страданията. Мъжът слуша внимателно и приема книгата „Какво в действителност учи Библията?“, а също броеве на списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“. Той се усмихва и ни благодари за посещението.

След още няколко посещения се свечерява и се отправяме към хижата, където ще нощуваме. Изведнъж забелязваме една лисица. Червената ѝ козина ясно се откроява на белия сняг. Тя спира за момент, поглежда ни любопитно и се отдалечава. Започва да вали сняг и става все по–трудно да се ориентираме. Какво облекчение изпитваме, когато най–накрая виждаме хижата! Запалваме печката и лека–полека се стопляме. Макар че сме уморени, след като цял ден сме пътували по неравния маршрут, ние сме много щастливи.

Сутринта настъпва бързо. Отново натоварваме снегомобилите и се спускаме към низината, следвайки реката, и стигаме до друга хижа. Тук срещаме един млад човек и споделяме с него няколко насърчителни мисли от Библията. Той любезно ни посочва как можем да се върнем бързо до главния път.

Ето че идва последният ден от нашето пътешествие. Когато влизаме в националния парк Стабурсдален, пред нас се открива прекрасна гледка. В далечината се виждат покрити със сняг планини, които искрят на слънцето. Изведнъж забелязваме голямо стадо елени! Те спокойно пасат, като с копитата си разравят снега, търсейки лишеи и мъхове. Малко по–нататък забелязваме един човек от общността саами да седи на своя снегомобил. Той спокойно наблюдава елените си. Кучето му внимателно пази стадото и не позволява на животните да се разпръснат. За момент то ни поглежда и започва да души в нашата посока, но бързо се връща към задачата си. Ние споделяме посланието си с мъжа, който е приятелски настроен и ни изслушва.

Докато пътуваме към къщи, мислим за хората, които срещнахме по време на 300–километровото ни пътуване. Радваме се, че имахме привилегията да разговаряме за Библията с някои от хората, живеещи в тази огромна бяла пустош.

[Информация за източника на снимката на страница 15]

© Norway Post