Библията променя живота на хората

КАКВО подтикнало една млада жена, която отхвърлила ценностите, на които била учена като дете, да се върне към тях? Прочети нейния разказ.

„Животът ми придоби истински смисъл.“ — ЛИСА АНДРЕ

ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1986

СТРАНА: ЛЮКСЕМБУРГ

ТЯ ПРОЯВЯВАЛА БУНТОВНА НАГЛАСА

МОЕТО МИНАЛО: Израснах в Бертранж, чисто, спокойно и процъфтяващо градче близо до град Люксембург. Аз съм най–малкото от петте деца в семейството. Родителите ми са Свидетели на Йехова и полагаха много усилия да внедрят в братята, в сестрите ми и в мене християнски ценности.

Когато навлязох в юношеските си години, започнах да изпитвам сериозни съмнения относно ученията на Свидетелите на Йехова. В началото пренебрегвах тези съмнения, но с времето вярата ми ставаше все по–слаба. Родителите ми правеха всичко възможно, за да ми осигурят правилно ръководство, но аз отхвърлях помощта им. Без да знаят, прекарвах много време с младежи, които проявяваха бунтовна нагласа. Исках да имам свободата, която мислех, че техният начин на живот предлага. Ходехме на шумни събирания, имахме безразборни сексуални отношения, напивахме се и вземахме наркотици. В началото ми доставяше удоволствие да съм с хора, които изглеждаше, че се радват на живота в пълна степен.

В действителност обаче не бях истински щастлива. Хората, с които общувах, бяха много повърхностни, а аз от своя страна си задавах дълбоки въпроси, като например защо съществува несправедливост в света. С времето се чувствах все по–потисната.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ: Когато бях на седемнайсет години, вече изпитвах голямо отчаяние. Тогава един ден майка ми ме помоли да дам на Библията още един шанс. Тя ме насърчи да изследвам ученията ѝ и сама да реша дали искам да живея според тях. Този откровен разговор се оказа повратен момент в моя живот. Съгласих се да изучавам Библията с по–голямата си сестра Каролине и нейния съпруг Акиф. Той не беше израснал в семейство на Свидетели, а беше приел техните учения по–късно в живота си. Поради миналото на Акиф можех открито да разговарям с него, което беше много важно за мене.

Разбирах, че животът ми не отговаря на библейските стандарти, но смятах, че това е въпрос на личен избор. От изучаването си обаче научих, че поведението ми влияе на чувствата на Йехова. (Псалм 78:40, 41; Притчи 27:11) Осъзнах, че то влияе и на хората около мене.

При по–нататъшното си изучаване на Библията открих логични и убедителни доказателства, че тя е Божието Слово. Например научих за много библейски пророчества, които са се изпълнили с изключителна точност. Всичко това ми помогна да преодолея предишните си съмнения.

Година по–късно с родителите ми посетихме по–големия ми брат, който служеше като доброволец в клона на Свидетелите на Йехова в Германия. Много се насърчих, когато видях колко щастлив беше брат ми. Точно към такова щастие се бях стремяла и аз! Силно впечатление ми направиха и другите Свидетели, които служеха там. Те нямаха нищо общо с нечестните, търсещи удоволствия хора, с които общувах преди. Малко след това излях сърцето си в молитва към Йехова и обещах да му служа до края на живота си. На деветнайсет години символизирах отдаването си на Йехова, като се покръстих.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЛА: Животът ми придоби истински смисъл. Радвам се, че мога да помагам на другите да научат за Йехова и за неговите обещания за бъдещето. Роднините ми също извлякоха полза — вече не се притесняват за мене.

Съзнавам какви грешки съм допуснала, но се опитвам да не се съсредоточавам върху тях. Вместо това мисля за прошката на Йехова и за любещата му загриженост към мене. Напълно съм съгласна с думите от Притчи 10:22: „Благословията на Йехова обогатява и той не добавя болка към нея.“

[Текст в блока на страница 12]

„Ходехме на шумни събирания, имахме безразборни сексуални отношения, напивахме се и вземахме наркотици“

[Текст в блока на страница 13]

„Съзнавам какви грешки съм допуснала, но се опитвам да не се съсредоточавам върху тях“