Въпроси на нашите читатели
Дали Бог предпочита една раса пред друга?
▪ Накратко казано, не. В Библията ясно се казва: „Бог не проявява пристрастие, но във всеки народ приема този, който се бои от него и върши каквото е праведно.“ (Деяния 10:34, 35)
Божият възглед по този въпрос е много по–възвишен от възгледа на несъвършените хора. Мнозина смятат, че дадена раса (обикновено тяхната) е по–висша от другите. Такива предразсъдъци отразяват мисленето на Чарлз Дарвин, който писал: „В един бъдещ период ... е почти сигурно, че цивилизованите човешки раси ще унищожат и заменят първобитните раси.“ За съжаление мнозина са станали жертва на хора, които са смятали своята раса за по–висша.
Но дали съществуват основания за някакво расово превъзходство? Например дали науката е доказала, че някои раси са по–висши в генетично отношение, а други са по–нисши? Нищо подобно! Специалистът по генетика и професор в Оксфордския университет, Брайън Сайкс, казва: „Не съществуват генетични доказателства за каквото и да било строго етническо или расово разделение. ... Често ми задават въпроса дали има гръцка ДНК или италиански ген, но разбира се, няма такива. ... Всички хора имат общ произход.“
Подобна научна информация е в съгласие с онова, което четем в Писанието. Библията учи, че Бог създал един мъж и една жена, от които произлезли всички останали хора. (Битие 3:20; Деяния 17:26) Следователно за Бога съществува само една раса — човешката.
За Йехова няма никакво значение какъв е цветът на кожата или какви са чертите на лицето на един човек. Той се интересува от нещо много по–важно — от нашето сърце, или това каква личност сме. Той казва: „Човек вижда онова, което виждат очите, а Йехова вижда какво е сърцето.“ (1 Царе 16:7) Този факт е много насърчителен за нас. В какъв смисъл?
Много от нас, независимо от расата си, не харесват някои неща във външността си. Но до голяма степен не можем да променим външния си вид. Въпреки това можем да променим онова, което е по–важно, мислите и чувствата си. (Колосяни 3:9–11) Ако сме честни със себе си, ще видим, че сме склонни да се чувстваме поне малко по–значими, или по–нисши, в сравнение с хората от някоя друга раса. Тъй като нито едното, нито другото е в съгласие с възгледа на Бога, трябва да полагаме усилия да премахнем тези чувства от сърцето си. (Псалм 139:23, 24)
Можем да сме сигурни, че Йехова ще ни помогне да придобием неговия възглед за себе си и за другите. Божието Слово ни напомня: „Очите на Йехова изследват цялата земя, за да прояви той силата си в полза на онези, които му служат с неразделено сърце.“ (2 Летописи 16:9) Тези думи са верни независимо към коя раса принадлежим.