Библията променя живота на хората

КАК една барманка, която използвала лош език, пиела много и вземала наркотици, успяла да се промени? Защо един бивш политик, който не харесвал религията, станал религиозен служител? С какви трудности се сблъскал един инструктор по бойни изкуства към руската полиция, за да стане Свидетел на Йехова? Обърни внимание на разказите на тези хора.

„С майка ми отново се радваме на добри отношения.“ — НАТАЛИ ХАМ

ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1965

СТРАНА: АВСТРАЛИЯ

ТЯ ВЗЕМАЛА НАРКОТИЦИ

МОЕТО МИНАЛО: Израснах в малкото рибарско градче Роуб (щата Южна Австралия). В подобни общества местният хотел е мястото, където се събират всички. Родителите обикновено прекарват много време в хотела и затова децата израстват в атмосфера, изпълнена с алкохол, лош език и цигарен дим.

На дванайсетгодишна възраст вече пушех, имах богат речник от мръсни думи и непрекъснато се карах с майка си. Когато бях на петнайсет години, родителите ми се разделиха и осемнайсет месеца по–късно напуснах дома. Злоупотребявах с алкохол, вземах наркотици и водех неморален начин на живот. Бях раздразнителна и объркана. Но тъй като пет години посещавах курсове по бойни изкуства и самозащита за жени, смятах, че мога сама да се грижа за себе си. В моментите, когато бях по–спокойна и размишлявах за нещата, ме обземаше тъга и се молех на Бога за помощ. Казвах му: „Само не ме карай да ходя на църква.“

След известно време един приятел, който беше религиозен, но не принадлежеше към определена църква, ми даде Библия. Подобно на другите ми приятели и той пушеше наркотици. Въпреки това той вярваше искрено в Бога и ме убеди, че трябва да се покръстя. Заведе ме до едно езеро наблизо и ме покръсти. От онзи момент нататък чувствах, че имам специална връзка с Бога. Но никога не намерих време да прочета Библията.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ: През 1988 г. двама Свидетели на Йехова почукаха на вратата ми. Единият от тях ме попита: „Знаете ли името на Бога?“ Свидетелят прочете Псалм 83:18 от своята Библия, където е записано: „За да знаят хората, че единствено ти, чието име е Йехова, си Всевишният над цялата земя!“ Това ме шокира! След като си тръгнаха, отидох с колата до една християнска книжарница, която се намираше на 56 км от нас, за да проверя други преводи на Библията, и потърсих името в един речник. Щом се убедих, че Божието име е Йехова, се чудех какво ли още не знам.

От майка си знаех, че Свидетелите на Йехова са странни. От малкото информация, която имах за тях, си мислех, че са твърде консервативни и не знаят как да се забавляват. Обмислях да се престоря, че ме няма вкъщи, когато се върнат отново, но щом дойдоха, промених решението си. Поканих ги и веднага започнахме да изучаваме Библията.

След всеки урок споделях онова, което бях научила, с приятеля си Крейг. Накрая толкова му досадих, че той взе от ръцете ми учебника, който използвахме, и започна да го чете. Само за три седмици той стигна до заключението, че е намерил истината за Бога. Крейг и аз спряхме да вземаме наркотици и да злоупотребяваме с алкохол, а аз напуснах работата си като барманка. За да приведем живота си в хармония с библейските изисквания, решихме да се оженим.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЛА: По времето, когато започнахме да изучаваме Библията, с Крейг бяхме на прага на раздялата. Днес той е чудесен съпруг и имаме две прекрасни деца. Много се радваме на скъпите ни приятели, които споделят нашата вяра.

Майка ми се ядоса, когато разбра, че общувам със Свидетелите на Йехова. Но опасенията ѝ бяха основани на погрешни разбирания. Днес с майка ми отново се радваме на добри отношения. Вече не изпитвам вътрешна празнота. Вместо това имам посока и цел в живота и духовните ми нужди са удовлетворени. (Матей 5:3)

„Научих много изненадващи неща от Библията.“ — ИСАКАЛА ПАЕНЮ

ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1939

СТРАНА: ТУВАЛУ

ТОЙ БИЛ ПОЛИТИК

МОЕТО МИНАЛО: Роден съм на остров Нукулаелае, който се намира в Тихия океан и сега е част от Тувалу. На островите животът беше ръководен от пасторите, които получаваха религиозното си обучение в колеж в Самоа. Местните жители бяха задължени да хранят пасторите и семействата им всеки ден, да им осигуряват подслон и всъщност да им дават най–доброто от всичко. Дори хората да нямаха достатъчно храна за собствените си семейства, те бяха задължени да се грижат за пасторите.

Пасторът на моя остров ръководеше училището на селото и преподаваше религия, математика и малко география. Спомням си как той биеше някои ученици толкова много, че целите ставаха в кръв. Никой обаче не се осмеляваше да се оплаче, нито дори родителите. Пасторът беше почитан, сякаш беше самият Бог.

На десетгодишна възраст напуснах дома, за да посещавам единственото държавно училище в областта, което се намираше на друг остров. Когато завърших, получих държавна работа. По онова време островите бяха част от британска колония с името Острови Гилбърт и Елис. Работих в различни отдели, преди да стана редактор на държавния седмичник. Всичко вървеше добре, докато един ден не публикувах писмото на читател, който негодуваше за многото пари, изхарчени във връзка с подготовката за посещението на принца на Уелс. Писателят на писмото беше използвал псевдоним и моят началник искаше да знае истинското му име. Аз отказах да го разкрия и това несъгласие се разчу.

Скоро след тази случка напуснах държавната си работа и започнах да се занимавам с политика. Спечелих изборите в Нукулаелае и бях назначен за министър на търговията и природните ресурси. По–късно, когато хората от Кирибати (преди Гилбърт) и Тувалу (преди Елис) искаха да спечелят независимостта си от Великобритания, губернаторът ми предложи да оглавя администрацията в Тувалу. Аз обаче не исках да бъда свързван с колониалното господство. Затова отказах предложението и без ничия подкрепа се включих в изборите за висш политически пост. Загубих, след което заедно със съпругата си се върнах на своя остров и заживяхме спокойно на село.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ: На островите библейската събота се спазва в неделя и всички, освен мене, смятаха този ден за свят. Тогава излизах в морето и ловях риба. Не исках да съм известен като религиозен човек. Баща ми ми каза колко разочаровани са той и другите от поведението ми. Но аз бях решен да не попадам под влиянието на църквата.

При едно от пътуванията ми до Фунафути, островът, на който се намира столицата на Тувалу, по–малкият ми брат ме покани да отида заедно с него на събрание на Свидетелите на Йехова. По–късно един мисионер ми даде куп списания „Стражева кула“ и „Пробудете се!“, за да ги прочета. Даде ми и една книга, която изобличаваше езическия произход на доктрините, които много т.нар. християнски църкви поучават. Прочетох я няколко пъти. Научих много изненадващи неща от Библията, включително и факта, че християните не са задължени да спазват съботата.a Споделих тези мисли със съпругата си и тя веднага престана да ходи на църква.

Аз обаче все още не исках да се занимавам с религия. Изминаха почти две години, но аз не можах да забравя нещата, които бях научил. Накрая писах на мисионера във Фунафути, като му обясних, че съм готов да се променя. Той се качи на следващия кораб и дойде, за да ми помогне да науча повече за Библията. Баща ми побесня, когато разбра, че искам да стана Свидетел на Йехова. Но аз му казах, че съм научил толкова много за Библията от Свидетелите, че съм взел твърдо решение.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЪЛ: През 1986 г. бях покръстен като Свидетел на Йехова, а съпругата ми беше покръстена година по–късно. Двете ни дъщери също разбраха какво учи Библията и решиха да станат Свидетелки на Йехова.

Сега се радвам, че принадлежа към религиозна група, в която, подобно на християните през първи век, няма разделение на духовници и миряни. (Матей 23:8–12) Освен това Свидетелите смирено следват примера на Исус и проповядват на хората за Божието Царство. (Матей 4:17) Само колко благодарен съм на Йехова Бог, че ми позволи да науча истината за него и неговия народ!

„Свидетелите не ми казваха в какво да вярвам.“ — АЛЕКСАНДЪР СОСКОВ

ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1971

СТРАНА: РУСИЯ

ТОЙ БИЛ ИНСТРУКТОР ПО БОЙНИ ИЗКУСТВА

МОЕТО МИНАЛО: Роден съм в Москва, която по онова време беше столицата на Съветския съюз. Семейството ми живееше в голям блок и много от съседите ни работеха заедно в една и съща фабрика. Спомням си как те се оплакваха, че съм твърде буйно дете, и предричаха, че или ще умра твърде рано, или ще свърша в затвора. Всъщност на десетгодишна възраст вече имах досие в полицията.

Когато станах на 18 години, бях призован на задължителна военна служба и бях изпратен да бъда граничар. След две години се прибрах у дома и започнах работа в един завод, но работата ми беше скучна. Затова се присъединих към отряда за борба с размириците на московската полиция и станах инструктор по ръкопашен бой. Помагах за задържането на престъпници в Москва и пътувах до различни места в страната, където имаше размирици. Напрежението в мене беше като навита пружина. Когато се връщах у дома, понякога спях отделно от съпругата си, тъй като се страхувах, че може да я нараня в съня си.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ: Когато започнах да изучавам Библията със Свидетелите на Йехова, установих, че насилническият начин на живот, който водех, не е в съгласие с библейските стандарти. Осъзнах и че трябва да спра да пуша и да внимавам колко пия. Но разсъждавах, че не мога да сменя работата си, тъй като нямам други умения, с които да се грижа за семейството си. Мислех и че никога не бих могъл да проповядвам като Свидетелите.

Постепенно се убедих, че записаното в Библията е точно. Думите от Езекиил 18:21, 22 бяха особено утешителни за мене. Там се казва: „Ако злосторникът се отвърне от всичките си грехове, които е извършил, ... всички престъпления, които е извършил, няма да се помнят против него.“

Харесваше ми, че Свидетелите не ми казваха в какво да вярвам, а ми помагаха да разсъждавам върху онова, което научавах. Взех повече от 40 от техните списания и ги прочетох за три седмици. Онова, което научих, ме убеди, че съм намерил истинската религия.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЪЛ: Преди да изучавам Библията, със съпругата ми бяхме на крачка от развода. Сега бракът ни се подобри. Съпругата ми също реши да изучава Библията, щом аз започнах, и двамата решихме да служим на Йехова заедно. Сега семейният ни живот е по–радостен. Успях да си намеря работа, която не е в разрез с библейските принципи.

Когато започнах да участвам в проповядването от врата на врата, се чувствах много напрегнат — в мене се надигаха същите чувства, които изпитвах в миналото, преди да започнем някаква акция. Сега съм уверен, че мога да запазя спокойствие дори ако някой се опита да ме предизвика. С времето се научих да проявявам търпение към хората. Съжалявам, че пропилях толкова голяма част от живота си, но сега чувствам, че животът ми е пълноценен. Радвам се да използвам силите си, за да служа на Йехова Бог и да помагам на другите.

[Бележка под линия]