Добрата новина достига до най–северните острови на Австралия

„ТАЗИ добра новина за царството ще бъде проповядвана по целия свят“, казал Исус. (Матей 24:14) В подчинение на тази заповед Свидетелите на Йехова полагат усилия да споделят библейското послание с всички хора, независимо къде живеят. (Матей 28:19, 20) Те правят това доброволно, въпреки че понякога може да е необходимо да жертват удобството и средствата си.

Нейтън и Карли, например, направили промени в живота си, така че да могат да проповядват на хората на отдалечените острови в Торесовия проток. През 2003 г. един представител на клона на Свидетелите на Йехова в Австралия ги насърчил да се преместят на остров Търсдей, за да подкрепят местния сбор. Търсдей е един от многото острови, които като зелени скъпоценни камъни украсяват сините води на Тихия океан между Австралия и Нова Гвинея.

През 2007 г. с помощта на семейството си те купили едно старо дървено корабче за вадене на перли, наречено „Тайсан Уай“. Със собствени средства го преустроили и използвайки остров Търсдей за база, започнали да пътуват до десет от най–отдалечените острови, за да проповядват на хората там. Нека да надникнем в корабния дневник, описващ някои от техните пътувания.

Януари 2008 г.: Отидох в Бамага с една лодка, за да взема шестима местни Свидетели, и се върнах на остров Търсдей. Изминах общо 80 километра. След това всички се качихме на „Тайсан Уай“ и се отправихме към островите Уарабар и Парума. Резервоарите бяха пълни. Бяхме заредили 5500 литра гориво, по 2 австралийски долара литъра. Движехме се много бавно, средно с 10 километра в час. Но времето беше чудесно, а океанът — спокоен.

Когато наближихме брега, хвърлихме котва и заедно с някои от спътниците ни, които имаха роднини на остров Уарабар, се качихме на лодката и се отправихме натам. Най–напред отидохме при един служител от общината, за да поискаме разрешение да проповядваме. Той беше пастор в местната църква, но ни позволи да разговаряме с жителите на острова. Направихме същото в Парума и отново получихме разрешение да проповядваме. Хората там бяха много приветливи и искаха да четат нашите издания. Започнахме много библейски изучавания.

Април 2008 г.: Имахме план да посетим Дуън, Сайбай и Бойгу — три от най–отдалечените острови близо до границата с Папуа–Нова Гвинея. Внезапно времето се развали и се насочихме към остров Мабуяг. Той се намира само на 70 километра от нашата база, но трябваше да изминем 140 километра, криволичейки между десетките рифове по пътя ни.

Огромна вълна откъсна лодката от „Тайсан Уай“. Върнахме се назад през високите водни стени, за да я вземем. Повечето от нас се разболяха от морска болест.

На остров Мабуяг получихме разрешение да проповядваме на местните хора и те ни посрещнаха толкова сърдечно, че скоро забравихме за неприятното преживяване. Една жена много се зарадва, като чу нашето послание, и поиска допълнителна литература, за да я остави в библиотеката, в която работи.

Май — октомври 2008 г.: Заради лошото време не можахме да отидем на островите. Използвахме възможността да проповядваме на местните хора и да направим някои поправки по корабчето.

Корабчето се нуждаеше от по–сериозен ремонт, затова отидохме в пристанищния град Уайпа, където го изкарахме от водата върху огромна платформа. Изглеждаше лесна работа, но не беше така! Свидетели от местния сбор отделиха от своето време, за да помогнат с поправянето на канализацията, боядисването и дърводелската работа. Други донесоха храна. Трети осигуриха провизии за следващото ни проповедно пътуване. Колко безценни бяха тяхната помощ и щедрост!

Декември 2008 г.: Отново се отправихме към островите Дуън, Сайбай и Бойгу. С помощта на нашия радар избегнахме тропическите бури, а благодарение на уреда за навигация минахме успешно край рифовете. Бяха ни необходими 12 часа да стигнем до Дуън, но той се оказа най–красивият остров, който бяхме виждали. Облаци покриваха високите му скалисти хълмове. Жителите на Дуън ни слушаха с удоволствие и се уговорихме, когато се върнем у дома, да продължим разговорите си за Библията по телефона.

Една жена на име Лети по някакъв начин беше получила нашите списания и беше изпратила талон с молба за повече литература. Тя получила литературата от клона в Австралия, който после писа до нашия сбор да я посетим. Открихме Лети и се радвахме да имаме поне малък принос за удовлетворяването на духовните ѝ нужди.

На остров Сайбай не ни разрешиха да проповядваме. Но онези от нас, които имаха роднини на острова, можеха да ги посетят и да говорят с тях. Бях получил разрешение от правителството за работа. Боядисвах сгради в Сайбай и така покривахме някои от своите разходи.

Една от нашите християнски сестри на име Таси беше от едно село в Папуа–Нова Гвинея, разположено само на 4 километра от Сайбай. Според споразумение с австралийското правителство жителите на Папуа–Нова Гвинея можеха да идват в Сайбай и да търгуват. Там Таси срещна много хора от своето село, но нямаше достатъчно литература да даде на всекиго. За първи път откакто беше станала Свидетелка на Йехова, тя видя хора от своето село. Отидохме до корабчето да вземем кашон с литература за нея. Литературата беше главно на езика пиджин, говорен в Папуа–Нова Гвинея и известен като ток писин. Таси сподели библейското послание с повече от трийсет души от Папуа–Нова Гвинея, които проявиха толкова голям интерес, че кашонът бързо се изпразни. До селото, в което живееха тези хора, можеше да се стигне само с лодка, затова може би никога не бяха посещавани от Свидетели на Йехова.

Беше истинско предизвикателство да стигнем до последния остров, Бойгу. Бяхме на 4 километра от брега, но водата беше дълбока само 2,5 метра. Корабчето газеше 1,8 метра във водата. С един от мъжете се качихме на лодката, за да проучим района и да открием път към острова. Валеше много силно и се измокрихме до кости. Отне ни два часа да намерим път.

Когато пристигнахме, изненаданите местни хора ни казаха, че картите ни са неточни и че дори бреговият патрул и военният флот не идват на това място. Не ни беше позволено да проповядваме, но онези от нас, които имаха роднини на острова, можеха да ги посетят. Съобразихме се с това и отидохме само при роднините. Един мъж прие книгата „Какво в действителност учи Библията?“a и веднага започна да я чете, като отзад на своята Библия записваше въпросите си. Отново можахме да разговаряме с този мъж, когато той посети остров Търсдей.

Януари 2009 г.: Върнахме се на островите Моа и Мабуяг, за да разговаряме отново с онези, които бяха проявили интерес към библейското послание. И на двата острова бяхме сърдечно посрещнати. Много от жителите на село Сейнт Пол на остров Моа ни казаха да не се бавим и скоро да ги посетим отново. Служителят от общината ни увери, че когато искаме, сме добре дошли да проповядваме.

В Торесовия проток има 17 обитаеми острова. Не знаем дали ще успеем да говорим с всекиго, който живее там. Но всички ние от сбора в района на най–северните острови на Австралия сме щастливи да правим всичко, каквото можем, за да възхваляваме своя велик Създател, Йехова.

[Бележка под линия]

[Карта на страница 23]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

АВСТРАЛИЯ

Уайпа

Бамага

ОСТРОВИ В ТОРЕСОВИЯ ПРОТОК

ПАПУА–НОВА ГВИНЕЯ

[Източник]

Based on NASA/Visible Earth imagery

[Карта на страници 24, 25]

Бамага

о. Търсдей

о. Моа

о. Уарабар

о. Парума

о. Мабуяг

о. Сайбай

о. Дуън

о. Бойгу

ПАПУА–НОВА ГВИНЕЯ

[Източник]

Based on NASA/Visible Earth imagery

[Снимка на страница 24]

Пристигаме на остров Търсдей

[Снимка на страница 24]

Отиваме да посетим хората на остров Сайбай

[Снимка на страница 25]

Известяване на добрата новина на езика ток писин