4 погрешно учение: Бог е троица

Какъв е произходът на това учение?

„Изглежда, че в крайна сметка учението за троицата възникнало в края на IV век. В известен смисъл това е вярно ... Формулировката ‘един Бог в три лица’ не е била твърдо установена и със сигурност не е била възприета в християнския живот и вероизповедание преди края на IV век.“ („Нова католическа енциклопедия“, 1967 г., т. 14, стр. 299)

„Никейският събор се състоял на 20 май 325 г. Председателствал самият Константин, който живо ръководел обсъжданията и лично предложил ... важната формулировка, изразяваща връзката на Христос с Бога, в Символа на вярата, издаден от събора — ‘[Христос е] от същото естество като Бащата’. ... Поради страха си от императора епископите, с изключение само на двама, подписали Символа на вярата, като за много от тях това било против собствените им убеждения.“ („Британска енциклопедия“, 1970 г., т. 6, стр. 386)

Какво учи Библията?

„Изпълнен със свети дух, [Стефан] погледна към небето и видя славата на Бога и Исус, който стоеше от дясната страна на Бога, и каза: ‘Ето, виждам небесата отворени и Човешкия син, стоящ от дясната страна на Бога.’“ (Деяния 7:55, 56)

Какво разбираме от това видение? Изпълнен с действената сила на Бога, Стефан видял Исус ‘да стои от дясната страна на Бога’. Следователно след възкресението си в небето Исус не станал самият Бог, а бил отделна духовна личност. В това повествование не се споменава, че до Бога е имало трета личност. Въпреки опитите си да намери текст от Писанието, който подкрепя учението за троицата, доминиканският свещеник Мари–Емили Боамар писал в книгата си „В зората на християнството — раждането на догмите“ следното: „Твърдението, че има три личности в един Бог ..., не може да бъде прочетено никъде в Новия завет.“

Целта на учението, което Константин защитавал, била то да сложи край на раздорите, които съществували в църквата през четвърти век. Но това учение всъщност повдигнало друг въпрос — дали Мария, жената, която родила Исус, била „Божията майка“.

Сравни следните библейски стихове: Матей 26:39; Йоан 14:28; 1 Коринтяни 15:27, 28; Колосяни 1:15, 16