Жертвите на циклона в Мианмар получават помощ

НА 2 МАЙ 2008 г. циклонът Наргис връхлетя Мианмар с опустошителна сила и бързо се превърна в една от водещите международни новини.a Почти 140 000 души бяха обявени за мъртви или изчезнали, след като една огромна вълна, причинена от циклона, заля делтата на река Иравади.

Учудващо е, че сред многото Свидетели на Йехова, живеещи в този район, нямаше нито един пострадал. До голяма степен те оцеляха поради това, че потърсиха убежище в своите добре построени Зали на Царството. В едно село 20 Свидетели и 80 други жители седяха върху покрива на местната Зала на Царството в продължение на девет часа, тъй като нивото на водата се покачи цели 5 метра. Всички тези хора оцеляха. За съжаление 300 други жители от това село загинаха. На много места Залата на Царството беше единствената оцеляла при бурята сграда.

Два дни след връхлитането на циклона клонът на Свидетелите на Йехова в Янгон изпрати екип за оказване на помощ до сбора в Ботингон, който се намира край устието на Иравади. Пътувайки през опустошени райони, опитвайки се да избегнат опасността да бъдат ограбени и минавайки покрай разлагащи се трупове, доброволците от екипа достигнаха Ботингон с големи количества ориз, макарони, вода и свещи. Това беше първият екип за оказване на помощ, пристигнал там. След като раздадоха хуманитарни помощи на местните Свидетели, членовете на екипа изнесоха библейски доклади, за да ги насърчат, и им оставиха Библии и основана на Библията литература, тъй като всички притежания на тези Свидетели бяха пометени от циклона.

Нагласата на Свидетелите, засегнати от бедствието, беше наистина забележителна. Един мъж от сбора в опустошения от циклона район край Иравади каза: „Загубихме всичко, което имахме. Всичките ни къщи са разрушени. Всичките ни посеви са съсипани. Всичката питейна вода се замърси от наводнението. Но братята и сестрите не се притесняват толкова, колкото другите хора. Те разчитат на Йехова и на неговата организация. Ще следваме всяко едно напътствие, което получаваме, независимо дали това означава да останем в селото или да отидем някъде другаде.“

Една група от 30 Свидетели, които загубили всичко, радостно пеели песни на Царството, докато пътували десет часа до мястото, където екипите за оказване на помощ им осигурили храна, дрехи и подслон. Преди да стигнат до целта си обаче, те чули, че в един от градовете наблизо се провежда окръжен конгрес на Свидетелите на Йехова. Тези братя и сестри решили първо да отидат на конгреса, за да получат духовна храна и да се радват на християнско общуване.

В областта, пострадала от циклона, 35 къщи на Свидетели бяха напълно разрушени, 125 бяха частично повредени и 8 Зали на Царството претърпяха минимални щети. За щастие сградите на клона не бяха засегнати сериозно.

Първоначално циклонът остави клона напълно изолиран, защото бяха съборени големи дървета, които блокираха пътищата, минаващи покрай него. Само няколко часа след утихването на бурята повече от 30 членове на клона се заеха с разчистването на дърветата, без да разполагат със специално оборудване. Докато те работеха, останалите хора ги наблюдаваха в недоумение. Малко след това няколко Свидетелки донесоха студени напитки и пресни плодове както за работниците, така и за съседите, които не можеха да повярват на онова, което виждат. Докато наблюдаваше какво става, един журналист попита: „Кои са тези хора, които работят толкова ефективно?“ След като разбра кои са, той възкликна: „Бих искал да има повече хора, които да проявяват такъв сплотен дух, какъвто проявяват Свидетелите на Йехова!“

Свидетелите бързо сформираха два комитета за оказване на помощ в различни части на страната, които да надзирават работата. Стотици доброволци участваха в организираните екипи. За няколко дни бяха построени нови къщи за Свидетелите, които бяха загубили домовете си. Когато един от екипите пристигнал, за да построи нова къща за една Свидетелка, нейните съседи просто не вярвали на очите си. Една съседка казала: „Къщата на тази жена, която е Свидетелка, беше възстановена от нейната църква. Никой от моите приятели, които са будисти, не дойде да ми помогне. Трябваше да стана Свидетелка, когато тя ми проповядваше!“

Докато оглеждали една къща в Танлин, която била почти напълно разрушена, строителните работници и братята от комитета за оказване на помощ били дълбоко развълнувани, когато членовете на семейството Свидетели им казали: „Нищо не се е случило. Къщата ни е добре. Можем да живеем в нея без проблем! Някои Свидетели нямат дори и къща. Идете и помогнете на тях!“

В един район на Янгон няколко души се опитали да намерят убежище в една от местните църкви. Вратата на църквата обаче била заключена и никой не успял да влезе вътре. Хората били много възмутени и искали да разбият вратата. За разлика от това, Свидетелите на Йехова помогнаха на мнозина да се подслонят в Залите на Царството по време на стихията. Например в Залата на Царството в Дала едно семейство Свидетели приюти 20 отчаяни съседи, които дойдоха там, търсейки безопасно място. На сутринта тези семейства вече нямаха домове, в които да се върнат, и бяха гладни. Съпругът намери човек, който продаваше ориз, и купи достатъчно, така че да се нахранят всички хора.

Някои от членовете на едно семейство в Янгон са Свидетели на Йехова, докато други посещават различни църкви. След циклона цялото семейство дойде на събранието в Залата на Царството. Защо? Една жена от това семейство сподели: „От нашата църква казаха, че след бурята ще дойдат да ни видят, но досега никой не дойде. Само Свидетелите дойдоха. Вие ни дадохте ориз и вода. Вие не сте като другите църкви!“ Онези от семейството, които не са Свидетели, се радваха на обсъждането на статията от „Стражева кула“ със заглавие „Йехова чува виковете ни за помощ“ и дори активно вземаха участие в събранието.

Една жена, която изучаваше Библията със Свидетелите, дойде на събранието на сбора, проведено през седмицата след бедствието. По време на събранието беше прочетено писмо от клона, в което се обясняваше каква помощ беше осигурена и бяха разказани случки на хора, оцелели при бурята. Докато беше четено писмото, жената се разплака. Тя беше много развълнувана и щастлива, когато чу, че всички Свидетели са намерени и са добре. След събранието тя получи някои необходими неща и до къщата ѝ беше разпъната палатка, в която да живее. Жената каза, че усеща как Свидетелите се грижат добре за нея.

Исус казал: „Всички ще знаят, че сте мои ученици, ако има любов между вас.“ (Йоан 13:35) А ученикът Яков подчертал, че истинската вяра е подкрепена с добри дела. (Яков 2:14–17) Свидетелите на Йехова вземат присърце тези думи и се стремят да проявяват такава любов, като помагат на онези, които са в нужда.

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 11]

В Библията се казва, че истинската вяра е подкрепена с добри дела