Знаеш ли...

Какво вероятно изработвал Исус като дърводелец?

Приемният баща на Исус бил дърводелец. Исус научил същия занаят. Когато бил на „около трийсет години“ и започнал службата си, самият той бил смятан за дърводелец, а не просто за „сина на дърводелеца“. (Лука 3:23; Матей 13:55; Марко 6:3)

В родния град на Исус, където хората се занимавали със земеделие, вероятно имало нужда от рала и яреми, които главно били правени от дърво. Сред нещата, които изработвал един дърводелец, били и някои мебели, като например маси, столове и ракли, както и врати, прозорци, дървени ключалки и подпорни греди. Всъщност част от работата на дърводелеца била свързана със строителството.

В една словесна илюстрация Йоан Кръстител споменал брадвата — инструмент, който Исус и другите дърводелци може да са използвали, когато искали да отсекат някое дърво. След това те вероятно трябвало на място да нарежат дървото на греди или да го пренесат до работилниците си. Несъмнено за тази част от работата била необходима голяма физическа сила. (Матей 3:10) Исаия споменава и други инструменти, които били използвани от дърводелците по негово време, с думите: „Дърводелецът простира връв, начертава идола с тебешир, изработва го с длета, начертава го с пергел.“ (Исаия 44:13) Археологическите открития потвърждават, че хората в библейски времена са използвали метални триони, каменни чукове и бронзови гвоздеи. (Изход 21:6; Исаия 10:15; Йеремия 10:4) Би било разумно да направим извода, че Исус също е използвал подобни предмети.

Кои били „лихварите“, които Исус споменал в една от своите словесни илюстрации, и каква била тяхната работа?

Исус говорел за господар, който порицал един безполезен роб с думите: „Трябваше да вложиш сребърните ми пари при лихварите, та като си дойда, да получа каквото е мое с лихвите.“ (Матей 25:27)

По времето на Исус не съществували такива големи финансови институции, каквито има днес. Но отдавна вече имало лихвари, които плащали лихва за вложените при тях пари и давали пари назаем, начислявайки по–висока лихва. Според „Анкър Байбъл Дикшънъри“ до IV век пр.н.е. отпускането на заеми срещу лихва вече било станало нещо обичайно в Гърция. По времето на установения от римляните мир годишната лихва за заемите в цялата Римска империя варирала между 4 и 6 процента.

Моисеевият закон забранявал даването на пари с лихва на израилтяните, които били в нужда. (Изход 22:25) Изглежда, че това правило се отнасяло най–вече за даването на заеми на бедните. Но словесната илюстрация на Исус показва, че по онова време било нормално някой да получава лихва за парите, които бил оставил при „лихварите“. Следователно, както обикновено, Исус споменал нещо, което било добре познато за неговите слушатели.