Въпроси на нашите читатели
Защо трябва да използваме Божието име, ако точното му произношение не е установено?
Никой днес не знае как точно е било произнасяно на староеврейски Божието лично име. Забележително е обаче, че то се среща в текста на Библията около 7000 пъти. Когато бил на земята, Исус изявил на другите това име и учел последователите си да се молят то да бъде осветено. (Матей 6:9; Йоан 17:6) Няма съмнение, че използването на Божието име е изключително важно за християните. Защо тогава днес не ни е известно неговото първоначално произношение? Има две главни причини.
Първо, преди около две хиляди години сред юдеите се появило суеверие, че е погрешно да се произнася Божието име. Когато стигнел до това име в библейския текст, читателят го замествал с думата „Господар“. Така след много векове хората забравили какво е произношението на Божието име.
Второ, в староеврейската писменост нямало букви, които да обозначават гласните звукове. Читателят трябвало да ги добавя по памет. След време била измислена система, с помощта на която произношението на много еврейски думи не било напълно забравено. Към всяка дума в еврейската Библия били добавяни знаци, обозначаващи различните гласни звукове. Но за името на Бога или били добавяни знаци, които напомняли на читателя да произнесе думата „Господар“, или изобщо не било добавяно нищо.
В резултат на това били запазени единствено четирите съгласни, наречени тетраграма, които един речник определя като „четирите еврейски букви, обикновено транслитерирани като ЙХВХ, които съставят точното според Библията име на Бога“. Лесно може да се разбере как с прибавянето на гласни звукове се е стигнало до най–разпространената и повсеместно приетата форма на Божието име в българския език — Йехова.
Някои учени обаче препоръчват формата Яхве. Дали тя е по–близка до първоначалното произношение? Никой не може да каже това със сигурност. Всъщност други учени посочват редица причини да не бъде използвана тази форма на Божието име. Разбира се, когато биват произнасяни на съвременните езици, библейските имена вероятно нямат нищо общо с първоначалното еврейско произношение, но това не пречи на хората да ги използват. Това е така поради факта, че тези имена са станали част от езика ни и лесно биват разпознавани. Същото се отнася и за името Йехова.
Християните, живели през първи век, били наречени народ за Божието име. Те проповядвали на другите за това име и ги насърчавали да го призовават. (Деяния 2:21; 15:14; Римляни 10:13–15) Ясно е, че за Бога е важно да използваме името му на езика, на който говорим, да разбираме значението на това име и да живеем в хармония с онова, което то представя.
[Текст в блока на страница 31]
Забележително е, че в текста на Библията Божието лично име се среща около 7000 пъти