Дали Исус имал предвид огнен ад?
НЯКОИ привърженици на доктрината за огнения ад подкрепят вярването си с думите на Исус, записани в Марко 9:48 (или 44 и 46 стих). Там той говори за червеи, които не умират, и за огън, който не угасва. Как ще отговориш, ако някой те попита за значението на тези думи?
В зависимост от това кой превод на Библията използва, човекът може да посочи 44, 46 или 48 стих, понеже в някои преводи и трите стиха съдържат едни и същи думи.a В „Превод на новия свят“ пише: „Ако окото ти те кара да съгрешиш, хвърли го надалече, защото е по–добре да влезеш в Божието царство, макар и с едно око, отколкото да имаш две очи, но да бъдеш хвърлен в геената, където червеите не умират и огънят не угасва.“ (Мар. 9:47, 48)
И все пак някои хора твърдят, че думите на Исус подкрепят възгледа, че след смъртта душите на злите са подложени на вечни страдания. Например в „Наварската Библия“ е поместен следният коментар: „С [тези думи] нашият Господар има предвид мъките в ада. Често се обяснява, че ‘червеят, който не умира’, представлява вечните терзания, измъчващи онези в ада, а ‘огънят, който не угасва’ — тяхната физическа болка.“
Нека сравним обаче думите на Исус с последния стих от пророческата книга на Исаия.b Не е ли очевидно, че Исус се позовал на този текст от 66 глава на Исаия? Изглежда пророкът имал предвид излизане в „покрайнините на Йерусалим, в Еномовата долина (геена), в която преди били принасяни човешки жертви (Йер. 7:31) и която впоследствие станала сметището на града“. („Обяснения от Йероним върху Библията“) Ясно е, че споменатите неща в Исаия 66:24 не символизират мъчения на хора. В стиха се говори за трупове. Тези, за които се казва, че не умират, са именно червеите, а не някакви живи хора или безсмъртни души. Какво тогава означават думите на Исус?
Нека обърнем внимание как католическият труд „Евангелието според Марко — лингвистичен анализ и тълкувателен коментар“ (2 том) обяснява Марко 9:48: „[Този] израз е заимстван от Исаия (66,24). В стиха пророкът илюстрира двата начина, по които обикновено се унищожават труповете: чрез разлагане и чрез изгаряне ... Съпоставянето на червеите и огъня в текста подсилва идеята за унищожение. ... Двете унищожителни сили са описани като нещо трайно (‘не угасва’ и ‘не умират’) — няма никакъв начин да се избавиш от тях. В това описание единствените, които остават, са червеят и огънят, а не човекът. Те унищожават всичко, което попадне под тяхната власт. Следователно това не е описание на вечно мъчение, а описание на пълно унищожение, което не дава възможност за възкресение, и затова е равносилно на окончателна смърт. [Огънят] в този случай е символ на пълно унищожение.“
Всеки, който знае, че истинският Бог е любещ и справедлив, би трябвало да разбере колко логично е това обяснение на Исусовите думи. Исус нямал предвид, че злите ще изпитват вечни мъчения. По–скоро е възможно тези хора да бъдат напълно унищожени без перспектива за възкресение.
[Бележки под линия]
a В най–надеждните библейски ръкописи не се съдържат думите от 44 и 46 стих. Според учените тези два стиха вероятно били добавени по–късно. Професор Арчъболд Т. Робъртсън пише: „Тези два стиха не са включени в най–старите и най–достоверни ръкописи. Те са навлезли от западните и сирийските (византийските) групи от ръкописи. Те са просто повторение на 48 стих. Затова ние [изпускаме] стиховете под номер 44 и 46, които не се намират в оригинала.“
b „Като излязат, те ще видят труповете на човеците, които са престъпили против Мене; защото техният червей няма да умре, нито ще угасне огънят им; и те ще бъдат гнусни на всяка твар.“ (Иса. 66:24)