Знаеш ли...

Защо Исус излекувал един сляп човек постепенно?

В Марко 8:22–26 четем, че във Витсаида Исус излекувал един сляп човек. В повествованието се казва, че Исус най–напред сложил слюнка върху очите му, след което го попитал дали вижда нещо. Човекът отговорил: „Виждам хора, понеже различавам нещо като дървета, но те ходят.“ Тези думи показали, че той бил малко объркан. После Исус отново докоснал очите му и в резултат на това човекът ‘започнал да вижда ясно и оздравял, и вече виждал всичко добре’. Очевидно Исус излекувал този мъж постепенно. Защо?

Библията не дава пълен отговор, но можем да разгледаме следното възможно обяснение за този случай. Да започнеш да виждаш, след като дълги години — или дори цял живот — си бил сляп, изисква голямо приспособяване. Можем да онагледим това с един пример: Някога за работата в рудниците били използвани понита. Те толкова свиквали с тъмнината, че когато излизали на светло, имали нужда от цял ден, за да се приспособят отново към светлината. При слепотата нуждата от подобно приспособяване е дори още по–голяма. Днес хирурзите успяват да отстранят проблемите в зрението на някои слепи хора, като възстановяват способността на очите им да виждат. Често обаче става така, че тези пациенти биват залети от огромно количество информация, което стига до мозъка им посредством очите. Смаяни от разкриващия се пред тях свят, изпълнен с разнообразни цветове, образи и гледки, те се объркват и не могат да различат дори познати обекти. След време обаче мозъкът им се научава да обработва информацията, която достига до него чрез очите.

Това, че при този случай Исус излекувал слепия човек постепенно, вероятно е било израз на любещата загриженост, която изпитвал към него. В крайна сметка човекът ‘виждал всичко добре’ и започнал да разбира ясно какви са нещата, които били пред очите му.

Защо в дните на Исус четенето от свитък не било лесна задача?

Обикновено листовете, използвани за направата на свитъци, били с дължина от 23 до 28 сантиметра и с широчина от 15 до 23 сантиметра. Тези листове били събирани и залепвани с лепило един за друг или били съшивани заедно с ленена нишка. Понякога били използвани и листове с по–голяма дължина. Свитъкът на Исаия от Мъртво море бил съставен от 17 пергаментови ленти и онази част от него, която се е запазила непокътната до наши дни, е с дължина почти 7 метра. Свитъкът на Исаия, който Исус използвал в синагогата в Назарет, може да е бил с подобна дължина. (Лука 4:16, 17)

Относно това повествование в своята книга „Открития от времето на Исус“ авторът Алан Милърд казва: „Онзи, който четял, държал книгата [свитъка] и я развивал с лявата си ръка, а с дясната държал другия ѝ край и я навивал, докато чете колона след колона. За да стигне до Исаия, 61 глава, от която чел в синагогата, Исус трябвало да развие по–голямата част от свитъка и после да го навие обратно.“

По онова време текстът на книгата Исаия не бил разделен по познатия ни днес начин на глави и стихове. Когато подали на Исус свитъка на Исаия в синагогата в Назарет, той трябвало да намери онази част, която сега е отбелязана като Исаия 61:1, 2 в нашите Библии. Исус лесно ‘намерил мястото’, което показва колко добре познавал Божието Слово.