Дали Старият завет все още е актуален?

ПРЕЗ 1786 г. един френски лекар издал книга със заглавие „Ръководство по анатомия и физиология“. Тя се смята за най–точния за времето си труд по невроанатомия и един рядък екземпляр от нея неотдавна беше продаден за повече от 20 хиляди евро. Въпреки това не са много пациентите днес, които биха се доверили на хирург, ръководещ се от информацията в книга по медицина, която е отпреди стотици години. Историческата и литературна стойност на подобна книга едва ли я правят полезна за един болен човек днес.

Много хора гледат по същия начин на т.нар. Стар завет. Те признават, че историческото повествование за народа Израил, съдържащо се в него, има стойност, и се възхищават на красивата поезия в Стария завет. Но те смятат, че не е разумно да се следват съвети, дадени преди повече от 2400 години. Научното познание, търговията и дори семейният живот днес са много по–различни от тези по времето, когато била писана Библията. Филип Янси, бивш редактор на списание „Християнството днес“, пише следното в своята книга „Библията, която чел Исус“: „Той [Старият завет] не винаги изглежда логичен, а онези откъси от него, които изглеждат логични, звучат обидно за съвременния читател. Поради тези и други причини Старият завет, който представлява три четвърти от Библията, често остава непрочетен.“ Този начин на мислене не е нещо ново.

По–малко от 50 години след смъртта на апостол Йоан около 100 г. от н.е., един богат млад мъж на име Марсион публично заявил, че Старият завет трябва да бъде отхвърлен от християните. Според английския историк Робин Лейн Фокс, Марсион твърдял, че „в Стария завет ‘Бог’ е представен като ‘жесток варварин’, който покровителства разбойници и насилници, като например израилския цар Давид. От друга страна, Христос дава представа за един възвишен Бог, напълно различен от този в Стария завет“. Фокс пише, че тези вярвания „станали известни като ‘Марсионизъм’ и продължили да привличат последователи до IV век, особено в източните райони сред народите, говорещи древносирийски език“. Някои от тези учения все още съществуват. В резултат на това днес, 1600 години по–късно, както пише Филип Янси, „познанието за Стария завет бързо избледнява сред християните и вече почти не съществува в съвременното общество“.

Дали Новият завет заменя Стария завет? Как можем да разберем какво общо има между „Господа на Войнствата“ в Стария завет и „Бога на любовта и на мира“ в Новия завет? (Исаия 13:13, Ве–2000; 2 Коринтяни 13:11) Дали Старият завет може да ни е от полза днес?