Смъртта — една ужасна действителност!
„СЛЕД като бъде роден човек, съществува постоянна вероятност той да умре.“ Това са думи на британския историк Арнолд Тойнби. Той допълва: „И тази вероятност неизбежно се превръща във факт.“ Само каква мъка ни причинява смъртта, когато покоси някой наш близък или приятел!
Вече хилядолетия наред смъртта е ужасна действителност за хората. Когато умре скъп за нас човек, ни обзема чувство на безпомощност. Всички ние сме подвластни на смъртта и тя не пощадява никого. Един есеист от XIX век написал следното: „Скръбта ни превръща в деца — никой човек, независимо от своето образование, не може да обясни смъртта. И най–мъдрите не знаят нищо.“ Ние сякаш се превръщаме в малки деца — чувстваме се безпомощни и не можем да променим положението. Нито богатството, нито властта могат да ни върнат човека, когото сме загубили. Мъдрите и интелигентни хора не могат да отговорят на въпросите, които ни измъчват. В такъв момент плачат и силните, и слабите.
Давид, който бил цар на древния Израил, изпитал такава мъка, когато умрял синът му Авесалом. Когато научил за смъртта на сина си, царят заплакал и извикал: „Сине мой, Авесаломе, сине мой, сине мой, Авесаломе! Да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине мой!“ (2 Царе 18:33) Могъщият цар, който бил покорил силни врагове, се чувствал безпомощен и искал ‘последният враг, смъртта’, да повали него, а не сина му. (1 Коринтяни 15:26)
Може ли смъртта да бъде победена? Ако е така, тогава каква надежда има за мъртвите? Дали ще видим някога своите близки? В следващата статия са дадени библейските отговори на тези въпроси.