„Разкажи ни още!“

В ГРАД Незлобная (Русия) в час по литература в едно средно училище класът разглеждал произведенията на руския автор Михаил Булгаков. Сред творбите му имало един роман, който описва Исус Христос в отрицателна светлина, а представя Сатана като положителен герой. След обсъждането в часа учителката възложила на учениците писмен тест върху този роман. Един от учениците обаче — 16–годишният Андрей, който е Свидетел на Йехова — любезно помолил да бъде освободен от теста, защото съвестта му не му позволява да изучава такъв вид литература. Вместо това той предложил да напише съчинение, в което да обясни как гледа на Исус Христос. Учителката се съгласила.

В съчинението си Андрей обяснил, че макар и да уважава мнението на останалите хора, той е установил, че най–добрият начин да учи за Исус, е като чете някое от четирите евангелия. Той писал, че по този начин „човек научава за живота и ученията на Исус въз основа на разказите на очевидци“. После добавил: „Освен това е важно как е описан Сатана. За някои може да е забавно да четат книга, в която той е описан като герой, но за мене не е така.“ Андрей обяснил, че Сатана всъщност е могъщо духовно създание и че той се е отвърнал от Бога, като по този начин е причинил злини, нещастия и страдания на хората. В заключение Андрей писал: „Не смятам, че четенето на такъв роман ще ми бъде от полза. Разбира се, нямам нищо против Михаил Булгаков. Но лично аз смятам, че е по–добре да чета Библията, за да разбера истината относно Исус Христос.“

Учителката на Андрей била много доволна от това съчинение и го поканила да говори пред класа за Исус Христос. Андрей веднага се съгласил. В следващия час по литература той прочел пред целия клас материала, който бил подготвил. Андрей обяснил защо смята, че Исус е най–великият човек, живял някога. След това прочел една глава от библейската книга Матей, в която се говори за смъртта на Исус. Определеното време изтичало и Андрей искал да приключи, но съучениците му настоявали: „Разкажи ни още! Какво станало по–нататък?“ Тогава Андрей продължил да чете от разказа в Матей за възкресението на Исус.

Когато Андрей свършил, неговите съученици му задавали много въпроси за Исус и за Йехова. Той разказва: „Бях се помолил на Йехова за мъдрост и той отговори на молитвата ми. Успях да отговоря на всичките им въпроси!“ След часа Андрей дал на учителката си екземпляр от книгата „Най–великият човек, живял някога“a и тя я приела с удоволствие. Андрей казва: „Тя ми написа високи оценки за представянето и ме похвали за това, че имам свои убеждения и не се срамувам да говоря за тях. Тя ми каза също, че е съгласна с някои от моите вярвания.“

Андрей е щастлив, че е решил да следва своята обучена от Библията съвест, като не чете материали, които изразяват неуважение към Йехова и към неговия син, Исус Христос. Неговото решение не само го предпазило от това да развие небиблейски възгледи, но и така той имал прекрасна възможност да сподели важни библейски истини с другите.

[Бележки под линия]