Не просто игра

ДЕЦАТА обичат да играят. Но „това не е маловажно или безсмислено занимание — се обяснява в книгата „Развиващото се дете“. — Изглежда така децата до голяма степен развиват познавателните си способности“. Чрез игрите те се учат как да използват сетивата си, изучават заобикалящия ги свят и общуват с другите.

След четири– или петгодишна възраст децата започват да подражават на възрастните в игрите си. Веднъж Исус говорел за деца, които играят. Някои от тях искали да играят на сватба, а други — на погребение и както често става, спорели помежду си, защото някои не искали да участват. (Матей 11:16, 17) Този вид игра може да запечата важни роли в ума на развиващото се дете.

Момиченцата на снимките си играят на изучаваща и водеща на изучаването. Те не провеждат истинско библейско изучаване, но очевидно намерението им е да споделят посланието от Библията. Този урок е важен, тъй като Исус наредил на всичките си последователи да правят ученици и да учат хората да спазват заповедите му. (Матей 28:19, 20)

Родителите, чиито деца обичат да се правят, че водят библейски изучавания, изнасят доклади или проповядват от къща на къща, с основание могат да бъдат доволни от себе си. Децата инстинктивно подражават на възрастните около тях. Библейските им игри показват, че са били отгледани ‘в учението и наставлението’, които Бог одобрява. (Ефесяни 6:4)

Йехова иска и децата да участват в истинското поклонение. Той казал на Моисей „децата“ също да присъстват при четенето на Закона. (Второзаконие 31:12) Игрите им навярно ще покажат дали те се чувстват част от това поклонение. Детето, което си играе на служител на Бога, предприема първата стъпка към това наистина да стане такъв служител.