‘Тя ни научи да уважаваме религията ѝ’

ЕДНА Свидетелка на Йехова от провинция Ровиго (Италия) разбрала, че има тумор, който застрашава живота ѝ. След няколко престоя в болница, по време на които настоявала да я лекуват без кръвопреливане, тя се прибрала вкъщи. Там за нея се грижели медицински сестри от местната служба за грижи за раково болните.

Силната вяра на тази 36–годишна пациентка и готовността ѝ да сътрудничи направили силно впечатление на членовете на медицинския персонал, които се грижели за здравето ѝ. Малко преди тя да умре, един от болногледачите ѝ описал в медицинско списание нейния случай, като я нарекъл Анджела.

„Анджела кипи от живот и от желание да живее. Тя знае, че е сериозно болна, но търси лечение или лекарство, както всеки от нас би постъпил. ... Всички ние, които се грижехме за нея, постепенно я опознахме. Анджела не отказваше помощта ни. Дори напротив, прямотата ѝ улесни работата ни. Беше удоволствие да я посещаваме, понеже знаехме, че ще общуваме с искрен човек и взаимно ще извлечем полза от това. ... Веднага разбрахме, че религията ѝ ще се окаже пречка за лечението на болестта ѝ.“ Той мислел така, защото смятал, че на Анджела трябва да ѝ се прелива кръв, но тя отказвала. (Деяния 15:28, 29)

„Тъй като имаме опит в грижите за болни, казахме на Анджела, че не сме съгласни с решението ѝ, но тя ни помогна да разберем колко много цени живота. Разбрахме също колко е важна религията ѝ за нея и за семейството ѝ. Анджела не се предаде, не отстъпи пред болестта. Тя е силен човек и иска да живее, да се бори и да не умира. Анджела говори за своята решимост, за своята вяра. Тя проявява решимост и твърда вяра, каквито ние често не притежаваме. ... Анджела ни научи колко е важно да уважаваме религията ѝ — нещо много различно от професионалната ни етика. ... Вярваме, че това, на което тя ни научи, е изключително важно, тъй като се срещаме с всякакви хора с различни обстоятелства и от различни религии. Можем да се поучим от всички тях и да им дадем нещо от себе си.“

По–нататък в медицинската статия се насочва внимание към Кодекса на професионалната етика за медицинските сестри в Италия, приет през 1999 г., в който се казва: „Медицинската сестра изпълнява задълженията си, като взема под внимание религиозните, моралните и културните ценности на пациентите, както и тяхната раса и пол.“ Понякога на лекарите и медицинските сестри може да им е трудно да уважават религиозните вярвания на пациента. Той от своя страна несъмнено уважава всеки, който с готовност прави това.

Свидетелите на Йехова внимателно обмислят решенията, които вземат относно своето здраве и медицинско лечение. Те приемат сериозно това, което се казва в Писанието, и не са фанатици, както показва случилото се с Анджела. (Филипяни 4:5) По целия свят все по–голям брой здравни работници са готови да уважат съвестта на пациентите си, които са Свидетели.