Да правим добро или да не вършим зло?

„НЕ ПРАВИ на другите това, което не искаш да правят на тебе.“ Смята се, че авторът на този морален принцип е известният китайски учител и философ Конфуций. Днес, след 2500 години, все още много хора мислят, че човек е праведен, ако просто се въздържа от това да вреди на другите.

Трябва да признаем, че това правило за поведение на Конфуций има стойност. Библията обаче разкрива друг аспект на поведение и взаимоотношения между хората. Освен че съгрешаваме, когато вършим зло, в Библията се казва, че е грях също, ако се въздържаме от вършенето на добро. Християнският ученик Яков писал: „Ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему.“ (Яков 4:17) Вместо просто да наставлява християните да не вършат зло на другите, Исус Христос дал следния съвет: „Всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.“ (Матей 7:12)

Първоначалното намерение на Бога било хората да се отнасят едни към други така, както всеки би искал да се отнасят към него. Той ни е дал най–добрия пример в проявяването на загриженост към другите в начина, по който създал хората: „Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.“ (Битие 1:27) Това означава, че Бог любещо е дарил хората със съвест, която, когато е правилно обучена, ще ги ръководи да се отнасят с другите така, както биха искали да се отнасят към тях самите.

Днес мнозина страдат заради безразсъдни и егоцентрични хора, без да имат надеждата, че някой може да им помогне. Явно не е достатъчно само да не вършим това, което е зло и навреждащо на другите, но да вършим добро и да помагаме на хората. Затова Свидетелите на Йехова доброволно предприемат положителни действия, за да помогнат на другите да научат за чудесната надежда, намираща се в Божието Слово. Когато посещават ближните си с добрата новина от Библията, те правят това от любов и защото биха искали другите да направят същото за тях.