Спомняш ли си?

Дали четенето на последните броеве на „Стражева кула“ ти достави удоволствие? Тогава провери дали ще можеш да отговориш на следните въпроси:

• От колко глави се състои книгата Михей, кога била написана и каква била обстановката по това време?

Книгата Михей се състои от седем глави. Пророк Михей написал книгата през осми век пр.н.е., като по това време служителите на Бога, които били в договорни отношения с Него, се разделили на два народа — Израил и Юда. (15/8, стр. 9)

• Какво изисква Бог от нас според Михей 6:8?

Ние трябва ‘да вършим праведното’. Начинът, по който Бог върши нещата, е стандартът за справедливост, затова трябва да се придържаме към неговите принципи на честност и безкомпромисност. Той ни казва ‘да обичаме милост’. Християните проявяват любеща милост, като откликват на потребностите на другите, например след природни бедствия. За да ‘ходим смирено’ с Йехова, трябва да признаваме ограниченията си и да разчитаме на него. (15/8, стр. 20–22)

• Какво може да направи някой християнин, ако изгуби работата си?

Ще бъде мъдро да преосмисли своя начин на живот. Може да го опрости, като се премести в по–малко жилище или като се освободи от ненужни материални притежания. Несъмнено е важно да престане да се притеснява за ежедневните потребности, като вярва, че Бог може да му помогне за тези неща. (Матей 6:33, 34) (1/9, стр. 14, 15)

• Какво трябва да помним, когато даваме или получаваме сватбени подаръци?

Не е необходимо да се правят скъпи подаръци, нито трябва да се очакват такива. Най–ценна е нагласата на сърцето на даващия. (Лука 21:1–4) Не е добре да се съобщава името на човека, който прави подаръка. Това може да го постави в неудобно положение. (Матей 6:3) (1/9, стр. 29)

• Защо трябва да се молим непрестанно?

Редовната молитва може да ни помогне да укрепим взаимоотношенията си с Бога и да ни подготви да посрещнем сурови изпитания. Молитвите ни могат да бъдат кратки или дълги в зависимост от нуждата и обстоятелствата. Молитвата изгражда вяра и ни помага да се справяме с проблемите. (15/9, стр. 15–18)

• Как трябва да разбираме 1 Коринтяни 15:29, където в някои преводи се говори за ‘покръстване заради мъртвите’?

Апостол Павел имал предвид, че помазаните християни са покръстени, или потопени в живот, който води до смърт в лоялност, подобна на Христовата. След това те биват възкресени за духовен живот както Христос. (1/10, стр. 29)

• Откъде знаем, че за да стане човек християнин, е нужно нещо повече от това да избягва греховете, споменати в 1 Коринтяни 6:9–11?

Апостол Павел не казал, че християните трябва да избягват само такива грехове като блудство, идолопоклонство и пиянство. Като показал, че може да са необходими допълнителни промени, той добавил в следващия стих: „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно.“ (15/10, стр. 18, 19)

• Кои са някои от жените в миналото, които радвали сърцето на Йехова?

Към тях се причисляват акушерките Шифра и Фуа, които не се подчинили на фараона да убиват новородените израилски момченца. (Изход 1:15–20) Ханаанската блудница Раав защитила двамата израилски съгледвачи. (Исус Навиев 2:1–13; 6:22, 23) Като проявила благоразумие, Авигея спасила живота на много хора и предпазила Давид от кръвна вина. (1 Царе 25:2–35) Те са пример за съвременните жени. (1/11, стр. 8–11)

• Как според записаното в Съдии 5:20 ‘звездите воювали от небето’ против Сисара?

Някои хора смятат, че това се отнася за Божията подкрепа. Други предполагат, че тук става въпрос за помощ от ангелите, за метеорен дъжд или за вярата на Сисара в астрологически предсказания. Поради липсата на подробности в Библията можем да приемем, че тези думи се отнасят за някакъв вид намеса на Бога в полза на израилската войска. (15/11, стр. 30)

• Защо, въпреки че светът е потънал в апатия и безразличие спрямо религията, толкова много хора все още вярват в Бога?

Някои хора ходят на църква, защото търсят душевен мир. Други се надяват да живеят вечно след смъртта или да получат здраве, богатство и успех. В някои страни хората се стремят да запълнят духовната празнота, която е резултат от капиталистическите стремежи, заменили комунистическата идеология. Когато са наясно с тези причини, християните могат да започват смислени разговори. (1/12, стр. 3)