Дали само искреност е достатъчна?

ДАЛИ искреността е желателна в ежедневния ни живот? Един речник определя думата „искреност“ като „отсъствие на претенции или лицемерие; честност; прямота; истинност“. Явно това качество е от полза в укрепването на добрите взаимоотношения с другите. Апостол Павел подканил християните: „Покорявайте се във всичко на тези, които са ви господари по плът, като работите не за пред очи, като че угаждате на човеци, а с идваща от сърцето искреност, със страх от Йехова.“ (Колосяни 3:22, НС) Кой не би се радвал да има такъв искрен човек, който да работи за него? Днес искрените хора може да имат по–добра възможност да си намират работа и да я запазят.

Но това, което прави искреността най–желана, е начинът, по който тя засяга нашите взаимоотношения с Бога. Древните израилтяни се радвали на Божията благословия, когато внимателно съблюдавали законите и празниците. Като обсъждал чистотата на сбора, Павел предупредил: „Нека празнуваме не със стар квас, нито с квас от злоба и злина, а с безквасни хлябове от искреност и истина.“ (1 Коринтяни 5:8, Ве) За да бъде поклонението ни приемливо за Бога, искреността е не само желателна, но и необходима. Освен това забележи, че само искреност не е достатъчна. Тя трябва да бъде допълнена с истина.

Конструкторите и пътниците на „Титаник“ може искрено да са вярвали, че океанският лайнер не може да потъне. Но при своето първо пътуване през 1912 г. корабът се сблъскал с айсберг и 1517 души изгубили живота си. През първи век някои юдеи може искрено да са вярвали в своя начин на поклонение към Бога, но пламенността им не била „според пълното знание“. (Римляни 10:2) За да бъдем приемливи за Бога, искрените ни вярвания трябва да са основани на точна информация. Свидетелите на Йехова в твоята област ще се радват да ти помогнат да изследваш какво означава да служиш на Бога с искреност и истина.