Въпроси на читатели

Какво имал предвид Павел, като казал „всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете тая чаша“?

Относно уредбата за Възпоменанието на Исусовата смърт Павел писал: „Всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете тая чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.“ (1 Коринтяни 11:25, 26) Някои хора смятат, че изразът „всеки път“ тук посочва, че Христовата смърт трябва да бъде отбелязвана често, тоест, много пъти. И така те я отбелязват повече от веднъж в годината. Дали Павел имал предвид това?

Вече почти 2000 години са изминали, откакто Исус въвел Възпоменанието на своята смърт. Следователно, като празнуваме Възпоменанието дори веднъж на година, това означава, че то е било празнувано често от 33 г. насам. Но в контекста на 1 Коринтяни 11:25, 26, Павел обсъждал не колко често, а как трябва да бъде чествано Възпоменанието. В гръцкия език на оригинала той не използвал думата полла̀кис, която означава „многократно“ или „често“. Не, той използвал думата оса̀кис, която означава „винаги когато“a, един идиом, който изразява „когато“, „всеки път когато“. Павел казал: ‘Всеки път, когато правите това, възвестявате смъртта на Господаря.’

Тогава колко често трябва да се отбелязва Възпоменанието на Исусовата смърт? Подходящо е да се чества само веднъж на година. Това наистина е едно възпоменание и възпоменанията обикновено се честват веднъж годишно. Освен това Исус умрял в деня на юдейската Пасха, която била празнувана веднъж годишно. Така че напълно уместно Павел споменал Исус като „нашата пасха, Христос“, тъй като Исусовата жертвена смърт отворила пътя за живот на духовния Израил точно както първата пасхална жертва запазила живи първородните на физическите израилтяни в Египет и отворила пътя за освобождаването на народа от робство. (1 Коринтяни 5:7; Галатяни 6:16) Тази връзка с годишната юдейска Пасха е също доказателство, че Възпоменанието на Исусовата смърт трябва да бъде чествано само веднъж годишно.

Освен това Павел свързал Исусовата смърт с друг юдейски празник, Денят на изкуплението. В Евреи 9:25, 26, Ве, четем: „Не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година [в Деня на изкуплението] с чужда кръв ..., но сега се яви веднъж в края на вековете, за да отстрани греха, като принесе Себе Си в жертва.“ Тъй като Исусовата жертвена смърт заменила жертвата на ежегодния Ден на изкуплението, Възпоменанието на неговата смърт основателно е съблюдавано ежегодно. Няма библейска причина съблюдаването на Възпоменанието да става по–често.

В хармония с това историкът Йохан Л. фон Мосхайм съобщава, че през втори век християните в Мала Азия били свикнали да съблюдават Възпоменанието на Исусовата смърт „на четиринайсетия ден от първия юдейски месец [нисан]“. Едва през по–ново време в т.нар. християнство е станало традиция да се празнува Възпоменанието повече от веднъж на година.

[Бележка под линия]