Човек се учи, докато е жив

КСЕНИЯ била родена през 1897 г. Тя има три дъщери, един син, 15 внуци и 25 правнуци. През целия си живот тя правела това, което нейните родители я учели да прави. Въпреки че дошла в Москва като бежанка от разкъсваната от война Абхазка република, разположена между Черно море и Кавказ, тя била доста удовлетворена от своя живот, особено от това, което тя наричала своя наследена вяра.

През 1993 г. дъщерята на Ксения, Мери, станала Свидетелка на Йехова. Мери започнала да говори на Ксения относно Йехова Бог и Библията, но тя не искала да слуша. Ксения продължавала да казва на дъщеря си: „Твърде късно е за мене да науча нещо ново.“

Въпреки това дъщеря ѝ Мери, съпругата на нейния внук, Лонда, и нейните правнучки Нана и Заза — всичките Свидетели на Йехова — продължили да ѝ говорят за Библията. Една вечер през 1999 г. те прочели на Ксения един стих, който докоснал нейното сърце. Това били подбуждащите думи на Исус към верните апостоли, когато той установил Вечерята на Господаря. (Лука 22:19, 20) Същата вечер, на 102 години Ксения решила да започне да изучава Библията.

„След 102 години живот — казва Ксения — най–после разбрах смисъла на живота. Сега осъзнавам, че няма нищо по–добро от това да служа на нашия чудесен, любещ Бог, Йехова. Все още мисълта ми е ясна и съм здрава. Мога да чета без очила и дейно общувам със своето семейство.“

На 5 ноември 2000 г. Ксения била покръстена. Тя казва: „Сега аз отдавам своя живот на Йехова, за да му служа с любов. Разпространявам списания и трактати, като стоя на автобусната спирка близо до моя дом. Роднините често идват да ме посещават и аз радостно споделям с тях истината за Йехова.“

Ксения очаква с нетърпение деня, когато ‘месата ѝ ще се подмладяват повече от месата на дете, тя ще се върне в дните на младостта си’. (Йов 33:25) Ако една столетница не се чувства твърде стара, за да научи смисъла на живота от Библията, какво мислиш ти за това?