„Удари от приятел“

АПОСТОЛ Павел видял, че е необходимо да даде поправящи наставления на християните от първи век, които живели в Галатия. Вероятно за да предотврати всякакво раздразнение, той попитал: „И така, неприятел ли ви станах, понеже ви говоря истината?“ — Галатяни 4:16, „Верен“.

Като ‘говорел истината’, Павел не станал техен враг. Всъщност той постъпвал в хармония с библейския принцип: „Удари от приятел са искрени.“ (Притчи 27:6) Той знаел, че самоуважението на съгрешилите може да бъде наранено. Но бил наясно и с това, че ако спестиш на един грешник дисциплинирането, от което той се нуждае, това би могло да доведе до лишаването на съгрешилия от една проява на любовта на Йехова Бог. (Евреи 12:5–7) Затова като верен приятел, който приемал присърце интересите на сбора, Павел не се отказал от това да предложи поправящи наставления.

Днес Свидетелите на Йехова изпълняват своята задача ‘да правят ученици от всичките народи, ... като ги учат да пазят всичко, което [Исус Христос] заповядал’. Като правят това, тези искрени християни не правят компромис с библейските истини, които изобличават и осъждат доктринните грешки и нехристиянското поведение. (Матей 15:9; 23:9; 28:19, 20; 1 Коринтяни 6:9, 10) Вместо да се превръщат във врагове, които да бъдат отхвърлени, те показват интереса, присъщ на искрените приятели.

С вдъхновено от Бога прозрение псалмистът пише: „Нека ме удари праведният; това ще ми бъде благост; и нека ме изобличава; това ще бъде миро на главата ми; главата ми нека се не откаже от него.“ — Псалм 141:5.