Дали е близо религиозното единство?
„Ние сме свидетели на един забележителен ден в историята на нашите църкви“ — казал Кристиан Краус, президент на Световната федерация на лютераните. Подобно на него, папа Йоан Павел ІІ говори за „едно забележително събитие по нелекия път за възстановяване на пълното единство сред християните“.
Тези ентусиазирани слова са предизвикани от подписването на „Официално съвместно изявление“ на 31 октомври 1999 г., в Аугсбург (Германия), потвърждаващо „Съвместната декларация относно доктрината за оправданието“. Времето и мястото на събитието са добре избрани. Твърди се, че на 31 октомври 1517 г. Мартин Лутер заковал своите 95 тезиса на вратата на дворцовата църква във Витенберг, като посредством това поставил началото на протестантската Реформация. Разбира се, Аугсбург бил мястото, където лютераните през 1530 г. представили своята основна догма, „Аугсбургската изповед на вярата“, която била отхвърлена от католическата църква и довела до непримиримо разцепление между протестантството и католицизма.
Дали „Съвместната декларация“ ще бъде решаваща крачка в преодоляване на разделението на църквата, както се твърди? Не всички групи са оптимистично настроени. Над 250 протестантски теолози подписаха протестна петиция, която предупреждава относно завладяване от страна на католическата църква. Протестантите бяха също така раздразнени, когато католическата църква обяви специална индулгенция за 2000–та година — същата традиция, ускорила разцеплението преди около 500 години. А тъй като и „Аугсбургската изповед на вярата“ и католическото ѝ опровержение от Трентския събор продължават да се прилагат, единството съвсем не е сигурно.
Разцеплението и несъгласието вътре в християнството са далеч по–големи от онова, което подписването на една съвместна декларация може да поправи. Освен това единството във вярата зависи от вярвания, които са твърдо основани на божието Слово, Библията. (Ефесяни 4:3–6) Вместо да оцелява чрез компромиси, истинското единство по–скоро идва от изучаване и вършене на онова, което Бог изисква от нас. „Защото всичките племена ходят всеки в името на своя Бог — заявява верният пророк Михей, — а ние ще ходим в името на Господа [Йехова — NW], нашия Бог, до вечни векове.“ — Михей 4:5.
[Информация за източника на снимката на страница 32]
© Ralph Orlowski/REUTERS/Archive Photos