Дали си разумен?

ПРИ назначаването на съдии в Израил Моисей се стремял да намери „мъже мъдри, разумни и изпитани“. (Второзаконие 1:13, „Синодално издание“,1998 г.) Опитът, идващ с годините, не бил единственият критерий. Важни били също така мъдростта и разумът.

Един човек, който е разумен, показва добра преценка в говор и поведение. Според Webster’s Ninth New Collegiate Dictionary [„Девети нов академичен речник на Уебстър“] разумният човек е също така „способен да запази разумно мълчание“. Да, има „време за говорене“ и „време за мълчание“, а разумният човек ще направи разликата. (Еклисиаст 3:7) Често има основателна причина да запазим мълчание, защото Библията казва: „В многото говорене грехът е неизбежен; но който въздържа устните си, е разумен.“ — Притчи 10:19.

Християните се стараят да бъдат разумни в своите отношения един към друг. Онзи, който говори най–често или най–убедително, не винаги е най–важният или най–незаменимият. Да си припомним, че Моисей бил „силен в слово“, но не можел да води резултатно народа на Израил, докато не култивирал търпение, кротост и самоконтрол. (Деяния 7:22) Следователно онези, на които е поверена властта над другите, трябва особено много да се стремят да бъдат скромни и да проявяват отстъпчив дух. — Притчи 11:2.

Онези, на които Исус Христос поверил „целия си имот“, са описани в божието Слово като ‘верни и разумни’. (Матей 24:45–47) Те не избързват пред Йехова, подтиквани от порива на една прищявка, нито изостават, когато божието ръководство по даден въпрос е ясно. Те знаят кога е време да говорят и кога е време да чакат мълчаливо за по–нататъшно изясняване. Всички християни ще направят добре не само да подражават на тяхната вяра, но също така да покажат себе си разумни, подобно на класа на ‘слугата’. — Евреи 13:7.