Едно дълго търсене е възнаградено

„ЙЕХОВА? Кой е Йехова?“ Осемгодишната Силвия видяла името в една Библия на арменски — семейна ценност, която ѝ показало едно друго малко момиче. Тя разпитвала околните, но никой в Ереван (Армения), където тя живеела, не могъл да ѝ каже кой е Йехова — нито родителите ѝ, нито учителите ѝ, нито дори свещениците в местната църква.

Силвия пораснала, завършила училище и започнала работа, но все още не знаела кой е Йехова. Още като млада тя трябвало да напусне Армения и след известно време се озовала в Полша, където живеела в една малка стая заедно с други бежанци. Една от нейните съквартирантки имала редовни посетители. „Кои са гостите ти?“ — попитала Силвия. „Те са Свидетели на Йехова и ме учат на Библията“ — бил отговорът.

Сърцето на Силвия подскочило от радост, когато чула името Йехова. Най–после тя започнала да учи кой е Йехова и какъв любещ Бог е той. Скоро обаче трябвало да напусне Полша. Тя потърсила убежище в Дания, от другата страна на Балтийско море. Тя носела много малко неща, но сред тях била библейската литература, издадена от Свидетелите на Йехова. На последната страница на едно издание Силвия намерила списък с адреси на офисите на клоновете на Дружество „Стражева кула“. Това било едно от най–ценните ѝ притежания — нейната жизненоважна връзка с Йехова!

В Дания Силвия била настанена в бежански лагер и веднага започнала да търси Свидетелите на Йехова. Тя знаела от списъка с адресите, че офисът на клона на Дружество „Стражева кула“ в Дания се намира в град Холбек. Но къде било това? Силвия била преместена с влак в друг лагер и по пътя влакът минал през Холбек! Отново сърцето ѝ подскочило от радост.

Скоро след това през един слънчев ден Силвия се качила на влака за Холбек и вървяла пеша от гарата до офиса на клона. Тя си спомня: „Когато влязох в градината, седнах на една пейка и си казах: ‘Това е рай!’“ Тя била сърдечно посрещната в клона и най–после било възможно да има свое изучаване на Библията.

Но последвали няколко премествания. От следващите бежански центрове Силвия трябвало многократно да намира Свидетелите на Йехова и да започва своето изучаване на Библията. Въпреки това след две години тя била научила достатъчно, за да отдаде живота си на Йехова. Била покръстена и скоро след това започнала целодневна служба. През 1998 г. датските власти ѝ дали убежище.

Днес Силвия е на 26 години и служи в мястото, което ѝ напомняло за рая — офиса на клона на Свидетелите на Йехова в Дания. „Какво мога да кажа? — отбелязва тя днес. — Търсих Йехова още от малко момиче. Сега го намерих. Мечтаех да прекарам живота си в служба за него, и ето ме в Бетел. Моля се това да бъде моят дом още много години!“