Кой ще сложи край на насилието?

ПРЕЗ септември 1999 г. генералният секретар на ООН, Кофи Анан, приветствува делегатите на 54–та годишна сесия на Общото събрание. Както беше съобщено във вестник „Торонто стар“, той отправи призив към световните лидери с думите: „Съществува голям брой хора, които се нуждаят от нещо повече от думи на съчувствие от страна на международното общество. Те имат нужда от истинска и последователна ангажираност, за да им се помогне да сложат край на периодично избухващото насилие и да поемат със сигурна крачка по пътя на благополучието.“

Дали ООН и нейните държави–членки могат да осигурят ‘истинската и последователна ангажираност’, необходима за прекратяване на насилието? Цитиран в същата статия на вестник „Стар“, президентът на Съединените щати Бил Клинтън казал: „След всички кръвопролития през този век знаем, че е лесно да се каже ‘никога повече’, но е много по–трудно да се направи.“ Той добавил: „Прекалените обещания могат да бъдат толкова жестоки, колкото прекалено малката загриженост.“

Преди повече от 2500 години пророк Йеремия казал относно човешките усилия: „Господи, познавам, че пътят на човека не зависи от него; не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си.“ (Йеремия 10:23) Каква надежда има тогава за прекратяване на насилието?

Както четем в Исаия 60:18, Бог дал уверението: „Няма вече да се чува насилие в земята ти, опустошение и разорение в пределите ти.“ Това пророчество имало първоначално изпълнение, когато Бог върнал своя народ, който бил в изгнание, в родината му. То има и едно по–грандиозно изпълнение, на което ние можем да се радваме. Йехова Бог не дава ‘прекалени обещания’. Тъй като е Всевишният и Създателят на човечеството, той най–добре може да сложи край на „периодично избухващото насилие“. Под управлението на божието Царство ще владее мир. Насилието ще си е отишло завинаги! — Даниил 2:44.