Вестителите на Царството съобщават

Вярата им била възнаградена

АПОСТОЛ Павел бил мъж, притежаващ забележителна вяра, и насърчавал своите събратя също да развиват вяра. Той казал: „Който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.“ (Евреи 11:6) Следващите случки от Мозамбик показват как Йехова възнаграждава силната вяра и отговаря на искрените молитви.

• Една сестра вдовица от северната провинция Ниаса се притеснявала за това как заедно с шестте си деца ще посети Областния конгрес „Богоугоден начин на живот“. Нейният единствен източник на доход било продаването на стоки на местния пазар, но когато датата на конгреса наближила, тя имала пари, достатъчни само за еднопосочен билет за себе си и за своето семейство. Въпреки това тя решила да уповава на мерките на Йехова и продължила с плановете за това да присъствуват на конгреса.

Тя се качила на влака заедно с шестте си деца. По време на пътуването кондукторът се обърнал към нея за билета ѝ. Забелязвайки нейната делегатска карта, той я попитал какъв отличителен знак носи. Сестрата му казала, че това я идентифицира като делегат на областния конгрес на Свидетелите на Йехова. „Къде ще се проведе този конгрес?“ — попитал кондукторът. След като разбрал, че конгресът е в съседната провинция Нампула — на около 300 километра разстояние — той неочаквано поискал от нея само половината от обикновената цена на билета! След това дал на нея и на семейството ѝ билети за връщане за другата половина от нейните пътни. Колко щастлива била тя за това, че уповавала на Йехова! — Псалм 121:1, 2.

• В продължение на 25 години една религиозна жена се молила на Бога да ѝ покаже правилния начин, по който да му се покланя. Църквата, която посещавала, съчетавала религиозните церемонии с традиционни ритуали и тя се съмнявала, че тази форма на поклонение е угодна на Бога.

Тя разказва: „Винаги помнех думите на Исус, записани в Матей 7:7: ‘Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори.’ Имайки предвид този стих, се молех редовно на Бога да ме доведе до истината. Един ден пасторът на нашата църква каза на всички, които работеха на местния пазар, да му донесат известна сума пари заедно с някои от стоките си, за да може да ги благослови. Смятах това искане за небиблейско, затова не донесох нищо. Когато пасторът видя, че не съм донесла ‘принос’, започна да ме обижда пред всички членове на църквата. В този ден осъзнах, че това не е начинът, по който Бог иска да му се покланяме, и затова напуснах църквата. Междувременно постоянствувах в молитва да намеря истината.

Накрая събрах смелост и се свързах с един роднина, който е Свидетел на Йехова. Той ми предложи един трактат и когато го прочетох, веднага разбрах, че Бог отговаря на молитвите ми. След време моят партньор също започна да цени библейските истини и ние узаконихме брака си. По–късно обаче съпругът ми се разболя сериозно. Но чак до смъртта си той ме насърчаваше да постоянствувам в пътя на истината, за да можем да се срещнем отново в рая.

Винаги ще бъда благодарна на Йехова за това, че отговори на молитвите ми и ми показа правилния начин, по който да му се покланям. Молитвите ми получиха отговор и в това, че видях и осемте си деца да станат отдадени служители на Йехова.“