Малко тяло, голямо сърце

КАК би се чувствувал да говориш с непознати хора за божието Царство, ако си висок само 76 сантиметра? Лаура може да ти каже. На 33–годишна възраст, тя е толкова висока — само 76 сантиметра. Тя и нейната сестра, Мария, която е на 24 години и е висока 86 сантиметра, живеят в Кито (Еквадор). Нека ни разкажат препятствията, пред които са изправени в своята християнска служба.

„За да стигнем в своя проповеден район и до християнските събрания, ние ходим около половин километър, за да хванем автобус. От мястото, където слизаме, ходим още половин километър, за да хванем друг автобус. За беда по този път живеят пет зли кучета. Те са много страшни за нас, защото ни изглеждат големи като коне. Ако е необходимо да ги прогонваме, ние носим една пръчка, която скриваме някъде преди да хванем автобуса, така че да ни бъде на разположение по обратния път за дома.

Качването в автобуса е буквално голяма крачка за нас. Ние стоим на една купчина пръст на спирката, за да се качим по–лесно. Някои шофьори спират до купчината, но други — не. Тогава по–високата от нас помага на по–ниската да се качи. За да хванем втория автобус, трябва да пресечем едно натоварено шосе — истински усилия с нашите къси крака. Поради малкия ни ръст тежката чанта представлява допълнително предизвикателство. За да бъдат чантите ни по–леки, ние носим Библии джобен формат и само ограничено количество литература.

От деца и двете сме много затворени в себе си. Съседите ни знаят, че да разговаряме с непознати хора винаги е било плашещо преживяване за нас. Затова те са изненадани и поразени, когато ни видят да чукаме на вратите им и обикновено ни слушат внимателно. Но на места, където не ни познават, хората често виждат само, че сме дребни; затова не винаги ни обръщат онова голямо внимание, което заслужава нашето послание. Въпреки всичко, това, че чувствуваме любовта на Йехова, ни дава смелост да продължаваме с евангелизаторската дейност. Размисълът върху Притчи 3:5, 6 също ни прави безстрашни.“

Както доказват Лаура и Мария, постоянството въпреки физическите спънки прославя Бога. Апостол Павел се молел неговият „трън в плътта“, вероятно някакъв физически недъг, да бъде премахнат. Но Бог му казал: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена.“ Да, не е необходимо физическата пречка да бъде отстранена, за да сме в състояние да служим на Бога. Пълното доверие в Бога може да ни помогне да правим най–доброто при нашите обстоятелства. Тъй като Павел гледал на своя „трън в плътта“ по този начин, той могъл да каже: „Когато съм немощен, тогава съм силен.“ (2 Коринтяни 12:7, 9, 10) След няколко години Павел писал: „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.“ — Филипяни 4:13.

В днешно време Бог извършва една мащабна дейност чрез мъже, жени и деца, които са му изцяло предани. Много от тях имат известни физически затруднения. Въпреки че всички тези хора се надяват Бог да ги изцели в своето Царство, те не чакат той да ги освободи от проблемите им и чак тогава да се опитат да правят нещо в службата му.

Дали ти имаш някакъв физически недъг? Не се отчайвай! С помощта на своята вяра ти можеш да бъдеш сред хора като Павел, Лаура и Мария. За тях може да се каже същото, като в случая на верните мъже и жени от древността: „От немощни станаха крепки.“ — Евреи 11:34, СИ–98.

[Снимка на страница 8]

Мария

Лаура

[Снимка на страница 9]

Мария помага на Лаура да се качи на автобуса

[Снимки на страница 9]

„Кучетата са много страшни за нас, защото ни изглеждат големи като коне“

Долу: Лаура и Мария с хората, които са изучавали Библията с тях