Исусовото проповядване „на духовете в тъмницата“
В 1 Петър 3:19, 20, след като описал възкресението на Исус за духовен живот, апостолът казва: „[Така той] отиде да проповядва на духовете в тъмницата, които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в Ноевите дни, докато се правеше ковчега.“ В изданието Vine’s Expository Dictionary of Old and New Testament Words [„Тълковен речник на Вайн на думите от Стария и Новия завет“] този текст е коментиран така: „Думите в 1 Петър 3:19 вероятно се отнасят не за радостни вести (за които няма истински доказателства, че били проповядвани от Ной, нито пък има доказателства, че духовете на хората, живели преди Потопа, действително са ‘в тъмница’), а за действието на Христос, който след възкресението си прогласил своята победа на падналите ангелски духове.“ (1981 г., том 3, стр. 201) Изразът „проповядва“ (на гръцки керѝсо) се отнася не само за съобщаването на нещо добро, но и на нещо лошо — например, когато Йона известил предстоящото унищожение на Ниневия. Единствените духове, за които в Писанията се казва, че са в затвор, са онези ангели от дните на Ной, които били ‘хвърлени в мрака на най–дълбоките ровове’ (2 Петър 2:4, 5) и ‘държани под мрак във вечни връзки за съда на великия ден’. (Юда 6) Следователно проповядването на възкресения Исус пред тези неправедни ангели би могло да означава единствено произнасяне на присъда. Може също да се отбележи, че книгата Откровение, предадена чрез видение на Йоан от Христос Исус към края на първи век от н.е., съдържа много неща за Сатан Дявола и неговите демони, както и за окончателното им унищожение — следователно произнася присъда. (Откровение 12–20) Това, че Петър използува минало време („отиде да проповядва“), показва, че това проповядване било извършено, преди той да напише първото си писмо.