Победа над злото

„Защо да кълне това мъртво куче господаря ми царя? Позволи ми, моля, да мина насреща и да му отсека главата.“ Тази молба била отправена от Ависей, един израилски военачалник. Той откликнал така разгневено, когато чул как един вениаминец на име Семей с омраза хулел неговия господар, цар Давид. — 2 Царе 16:5–9.

Ависей се бил поддал на една философия, която е широко възприета днес — с огъня да се бориш също с огън. Да, Ависей искал да накара Семей да страда заради обидите, с които обсипал Давид.

Как обаче реагирал Давид? Давид възпрял Ависей, като казал: „Остави го.“ Макар че бил невинен спрямо обвиненията на Семей, Давид смирено устоял на изкушението да си отмъсти. Вместо това той оставил нещата в ръцете на Йехова. — 2 Царе 16:10–13.

Когато Давид се завърнал на престола, след като бил избягал от неуспешния бунт на своя син, сред първите, които го поздравили и поискали прошка, бил Семей. Ависей отново поискал да го убие, но Давид отново не позволил това. — 2 Царе 19:15–23.

При този случай Давид доказал, че е достоен образ на Исус Христос, за който апостол Петър писал: „Бидейки охулван, хула не отвръщаше; . . . но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо.“ — 1 Петър 2:23.

Днес християните биват подканяни да бъдат ‘смиреномъдри, като не въздават зло за зло’. (1 Петър 3:8, 9) Като следваме линията на поведение на Давид и Исус Христос, ние също можем да продължаваме да ‘побеждаваме злото чрез доброто’. — Римляни 12:17–21.