Осуетяване на една кражба в Западна Африка
Разказано от Юнис Ебу
„Въоръжени крадци планираха да ни нападнат в деня, когато обикновено провеждаме Изучаване на книга в сбора в нашия дом. Оставяме вратата широко отворена за братята и сестрите, и заинтересуваните хора. Крадците вероятно познаваха нашите навици и часа на събранието. Знаем със сигурност, че те били откраднали кола отнякъде и дошли да чакат пред вратата ни в деня и часа на нашето Изучаване на книга.
Стана така, че седмицата, в която те дойдоха, беше седмицата на посещението на окръжния надзорник. Вместо да се събираме в нашия дом, се събрахме в Залата на Царството. След като събранието завърши, имаше събрание на старейшините. Обикновено ние с децата си отиваме в къщи, но съпругът ми, който е старейшина, ни помоли да го изчакаме. Каза, че няма да се бави. Затова чакахме.
След това разбрахме, че колата не може да тръгне. Окръжният надзорник и съпругът ми не можаха да отстранят повредата. Автомонтьорът, когото повикахме, също не можа да я поправи.
Децата трябваше да тръгнат пеша към дома. След малко и аз си тръгнах. Пристигнах там около десет часа. Нито аз, нито децата влязохме в двора с кола, което щеше да наложи отварянето на голямата врата.
Когато влязох в спалнята, чух много силен изстрел. Питах се какво става. Опитах да се обадя в полицията, но телефонът беше прекъснат. Изтичах на долния етаж и заключих желязната входна врата, след което изтичах да затворя средната врата. Изгасих светлината. Децата ми изпаднаха в паника, затова им казах да се успокоят. Помолихме се заедно за защитата на Йехова. Междувременно съпругът ми беше все още в Залата на Царството, като се опитваше да запали колата.
Погледнах през прозореца и видях един човек, който лежеше на улицата пред вратата. Изглежда крадците си бяха отишли, затова взех ранения човек в колата си и го закарах в болницата. Беше рисковано, но трябваше да направя нещо. За съжаление обаче той умря на следващия ден.
Въпреки тази трагедия, нещата можеха да са още по–зле. Посещението на окръжния надзорник означаваше, че нямахме Изучаване на книга в нашия дом. Повредата на колата означаваше, че не се прибрахме у дома цялото семейство. Съпругът ми, когото крадците несъмнено щяха да хванат, се прибра много късно. Тези и други фактори ни помогнаха през тази нощ.
Йехова е наша крепост и наше убежище. Както казва стихът: ‘Ако Йехова лично не пази града, няма смисъл пазачът да бди.’“ — Псалм 127:1, NW.