Дали думите ти пробождат, или лекуват?

В ТЕЗИ трудни времена едва ли е изненадващо, че много хора са със „съкрушено сърце“ и „смазан дух“. (Псалм 34:18, NW) Затова, според думите на апостол Павел, е необходимо винаги да ‘говорим утешително на потиснатите души’ и да ‘подкрепяме слабите’. (1 Солунци 5:14, NW) А ако някой наш ближен ни обиди или направи сериозна грешка? В подобна ситуация може да смятаме, че е оправдано просто да порицаем човека. Уместно е, обаче, да бъдем внимателни. Наставленията — дори и когато са основателни — може да нанесат вреда, ако бъдат дадени по груб начин. В Притчи 12:18, NW се казва: „Има човек, който говори, без да мисли, сякаш пробожда с меч.“

Затова когато искаме да поправим някого или да разрешим някакво недоразумение, много важно е да помним втората част на Притчи 12:18, NW: „Езикът на мъдрите лекува.“ Винаги се питай: ‘Ако се нуждая от поправка, как бих искал аз другите да се отнесат към мен?’ Повечето хора сме по–склонни да откликваме на насърчение, отколкото на критика. Затова бъди щедър с похвалите. Това често ще подтикне този, който те е обидил, към подобрение и е по–вероятно той да бъде благодарен за оказаната му помощ.

Колко е важно винаги да смекчаваме думите си с кротост! Лечебните думи ще накарат слушателя да се почувствува като псалмиста, който писал: „Нека ме удари праведният; това ще ми бъде благост; и нека ме изобличава; това ще бъде миро на главата ми; главата ми нека се не откаже от него.“ — Псалм 141:5.