Да се учим от миналите грешки

МОРАЛНИТЕ закони на нашия Създател са вечни и непроменими. Поради тази причина принципът, намиращ се в Галатяни 6:7, важи и днес: „Каквото посее човек, това ще и да пожъне.“ Наистина, човек може да отрича, че носи отговорност пред Бога, но божественото правило си остава непроменимо. В крайна сметка никой човек не е освободен от последствията на своите действия.

Какво може да се каже за човек, който е водил своеволен живот и след това се е променил, като е станал служител на Бога? Той може би все още ще трябва да живее с последствията от своя предишен начин на живот. Това обаче не означава, че Бог не му е простил. Прелюбодейството на цар Давид с Витсавее донесло много беди в живота му. Той не можел да избегне това. Но се разкаял и получил прошката на Бога. — 2 Царе 12:13–19; 13:1–31.

Дали си се чувствувал обезсърчен, когато си изпитвал последствията от грешките, които си правил? Ако се разглежда по правилен начин, чувството на съжаление може да ни служи като напомняне да ‘бдим, за да не се обърнем към това, което вреди’. (Йов 36:21, NW) Да, чувството на съжаление може да ни помогне да избегнем повтарянето на една грешка. Още по–добре е, че Давид използувал придобития от извършения грях опит не само в своя полза, но и в полза на другите. Той казал: „Ще науча престъпниците на Твоите пътища, и грешници ще се обърнат към Тебе.“ — Псалм 51:13.

[Снимка на страница 7]

Давид си извадил поука от своя грях с Витсавее