Копнееш ли за един справедлив свят?

ЕДИН дървен тримачтов платноход с две палуби наближава бреговете на днешния Кейп Код (Масачусетс, САЩ). Екипажът и 101 пътника на борда са изтощени от своя 66–дневен престой в морето. Тъй като се стремят да избягат от религиозно преследване и икономически трудности, те са предприели тежко пътуване през Атлантическия океан.

Когато на 11 ноември 1620 г. пътниците на този кораб, „Мейфлауър“, виждат суша, в очите им заблестява надеждата за ново начало. Тъй като искат да положат основите на един по–добър свят, повечето от възрастните мъже сред пътуващите на кораба подписват Споразумението „Мейфлауър“. В него те се съгласяват да издават „справедливи и безпристрастни закони“ за „общото благо на колонията“. Дали тяхната мечта за един свят, който е почтен в морално отношение и непредубеден — един справедлив свят, — стана реалност?

Макар че Споразумението, подписано на борда на „Мейфлауър“, се смята за един от крайъгълните камъни на американската система на управление, несправедливостта е често срещана в Америка, точно както и по целия свят. Например, обърни внимание на случая с един мъж, по когото полицаите стреляли, докато се опитвал да избяга, след като бил ограбил и застрелял собственика на един магазин. Той дал под съд полицията и град Ню Йорк и спечелил милиони долари обезщетение.

Обърни внимание на един друг пример. Когато студенти по право били на изпит в Пасадена (Калифорния), един от тях получил пристъп и припаднал. Двама студенти, които били близо до него, веднага започнали да му правят изкуствено дишане и сърдечен масаж, докато дошли лекарите. Четиридесет минути студентите помагали на човека. Но когато помолили за допълнително време, за да завършат изпита, правният служител им отказал.

Съществува също и въпросът относно наказанието за криминална дейност. Експертът по икономика Ед Рубенщайн посочва: „Повечето престъпления никога не завършват с арест. Срещу много от арестуваните не се повдига обвинение. Много осъдени биват освобождавани под гаранция. От гледна точка на престъпника очакваното наказание е вероятно, а не сигурно.“ Като използува данни относно кражбите с взлом, той прави заключението, че един евентуален крадец „ще избегне затвор в над 98 процента от случаите“. Малкият риск да бъдеш наказан води до повече престъпност и жертви на престъпността. — Еклисиаст 8:11.

В много страни едно малцинство от богаташи става все по–богато, докато бедните маси се сблъскват с икономическата несправедливост. Тази несправедливост се среща често, когато поради цвета на кожата си, етническия си произход, езика, пола или религията си хората почти нямат възможност да подобрят състоянието си, или дори да се издържат. Според „Ню Йорк Таймс“ например, „почти 250 милиона човешки същества в индуската Южна Азия — повечето от които в Индия и Непал — се раждат и умират като ‘недосегаеми’ [т.е. принадлежащи към най–нисшата индуска каста]“. Резултатът от това е, че милиони хора биват съсипвани от бедност, глад и болести. Несправедливостта съпътствува живота им от люлката до гроба.

А онези изглеждащи като несправедливости неща, които са извън човешки контрол? Помисли за бебетата, които се раждат с вродени дефекти — слепи, бавно развиващи се или с малформации. Нима една жена не би се почувствувала жертва на несправедливост, ако нейното дете се роди осакатено или мъртво, докато жените до нея прегръщат здрави деца?

За съжаление несправедливостта е в изобилие, както и последствията от нея — неизмерими страдания и липса на мир, радост и удовлетворение. Наскърбени от несправедливостта, на която са свидетели или жертви, мнозина са прибегнали до насилието, като така само са увеличили човешкото страдание. Повечето войни са се водили поради неща, видени като несправедливи.

Защо човекът не успява да създаде справедлив свят? Дали такъв свят е само една мечта?

[Информация за източника на снимката на страница 3]

Corbis-Bettmann

[Снимка на страница 4]

Подписването на Споразумението „Мейфлауър“

[Източник]

Corbis-Bettmann