Трудни времена за възрастните

МАМА ОНИЙАН, която е на 68 години, живее в един голям град в Западна Африка. Когато била по–млада, тя мечтаела да може да се радва на спокойствие през последните години на живота си, заобиколена от своите деца и внуци. Вместо това тя прекарва дните си, като продава студена питейна вода под тропическото слънце. Малкото пари, които печели, ѝ помагат да преживява. Двамата ѝ сина живеят далече в друга страна. Отдавна не са ѝ изпращали пари.

В миналото възрастните в Африка бяха високо уважавани. Те бяха уважавани заради опита и познанието си, както и заради мъдростта и добрата преценка, които често ги съпътствуват. Те помагаха във възпитанието на внуците. По–младите търсеха техните съвети и тяхното одобрение. Хората живееха съгласно библейския съвет: „Пред белокосия да ставаш и старческото лице да почиташ.“ — Левит 19:32.

Времената се промениха. Бедността, инфлацията, безработицата и масовото преселване в градовете принудиха много от възрастните да се грижат сами за себе си. Директорът на организацията „Помощ за възрастните“ в Кения, Камилас Уър, казва: „Традицията да се подкрепят възрастните и да се полагат грижи за тях все повече отслабва.“

Разбира се, отслабването на семейните връзки не се наблюдава само в африканските страни. Относно Япония вестник Guardian Weekly [„Гардиън уикли“] съобщава: „Синовната преданост беше основен принцип на една японска ценностна система, предадена от конфуцианството, но тя не преживя преселването в градовете и отслабването на семейните връзки: днес 85 процента от японците умират в болници или в старчески домове.“

Независимо от ситуацията, онези, които искрено желаят да са угодни на Бога, се стремят да почитат родителите си. Те следват библейския съвет: „Почитай баща си и майка си, . . . за да ти бъде добре и да живееш много години на земята.“ (Ефесяни 6:2, 3) Макар че не винаги е лесно да се почитат възрастните родители и да се полагат грижи за тях, това може да бъде богато възнаградено.